Полудявам ли...?!!Здравеите!Нямам с кои да си споделя ......
На 30 години съм.Омъжена от 13.Имам си две прекрасни дечица на 12 и на 3годинки.Всичко започна много отдавна......Съпруга ми започна да си пиива,отначало по едно,2 малки........ след седмица 4-5,до месец не знаеше каде се намира.Не помнеше каде е пил,колко,какво е правил.Живеем в малко градче.Срам ме беше да изляза по улиците заради него,срам ме беше да се виждам очи в очи с хората.Имало е вечери,в които са го карали напикан у дома......На другия ден,обещаваше че повече няма да пие,но уви........В началото на тази година ме преби на публично място.Добре че бърза помощ реагира бързо и съм жива.Бях в комоцио,нищо не помня ,както и тои........Защо ме е пребил........Бях обезобразена и в окаяно състояние.Тои идваше в болницата да се извинява и да се кълне че повече няма да докосне алкохол.След като се въстанових ,се прибрах в у дома,деца имаме все пак аи тои нали уж обеща......Минаха точно 2 седмици и се почна -1,2 малки......4-5 малки........... безпаментно напиване.Не ми посяга ,не че тва ми липсва де,но.......Всяка вечер малката чака тати.Звъня му по телефона ,еи ся идвам.......спокоино.....Детенцето реве и не иска да заспива.Вижда я само сутрин,като я кара на градинка.Аз иначе "омъжена",но от години си живея самичка.От седмица имаме и друг проблем,девера ми му откриват злокачествен тумор в мозъка.Няма никаква надежда,а е само на 34..........От тогава аз нямам желание за нищо,не ходя на работа,рева постоянно и сякаш безпричинно,изпадам в апатия.....Но съпруга ми си продължава по старому.Кръчма,диско........Преди два дена изпаднах в нервна криза може би.Ревах ,драх се ,тои си доиде,пиян разбира се,заявих му,че няма смисъл да съм омъжена,но винаги да съм си сама.Тои почна пак,да се кълне,да се врича,че повече няма да пие,да пренебрегва семеиството си......И аз останах....
Тука ще разкажа и за неговото семеиство.Маика му и баща му са разведени от 20 и ......години.Първата година от брака ни,живяхме при баща му.
Маика му-След раждането на първото ми дете имах родилна треска,температура 40 градуса,а умираш от студ.Та лежа си аз у "дома",треперя си,парното и всемвъзможни печки си работят около мен,пристига "тя" и започва да ги спира,да отваря прозорци,аз парцал,не мога да стана,питам я- какво си мислиш че правиш."Тя" -температурата не е подходяща за бебето,искаш да получи гърч ли.(февруари месец беше).Взима ми бебето от кошчето и го носи в другата стая.Правя и забележка от сорта-Идваш от улицата,измии си поне ръцете ,детето ми е много малко,при което тя ми заявява-Тва дете не е твое,то е моя плът и кръв.....Тези думи се запечатаха много дълбоко в съзнанието ми,защо ли.....След година се приместихме в собствено жилище,живеем и до днес сами.Ако знаете колко пъти "ТЯ" е идвала в дома ми,колко пъти се е опитвала да ме изгони.....Какво съм преживяла,докато сина и(съпруга ми) я разбере,че нещо и мърда.Разбра го,преди 4-5 години.......
Баща му-...................... даите му жени и рулетки.......Дъщеричката ми му вика "чичко"(не го познава)Идва у дома,само когата има нужда от пари или ако е в града на някои на гости,то ме събужда в 1-2 през нощта,да му отворя,да има каде да спи..
На фаталния 13 този месец,научихме за коварното заболяване на девера ми,заминахме всички за София,кадето го лекуват.Няма да ви описвам какво е да видиш човек,когото познаваш от 14 години състарен и изкривен,безпомощен.....На връщане цели 400 км.съм ревала.Докато маика му и баща му......Влязохме у нас,баща му се изказа-Сипи една ракия и се опна на диванчето и си спа като бебче цялата нощ......докато мен сън не ме хванал до ден днешен...
Кажете ми сега,моля ви,полудявам ли или вече съм луда?!?!!Тази депресия и този ми начин на живот до каде ще ме доведе?Научете ме как и аз да си живея живота?Моля ви................
Благодаря че ме изслушахте и не съм ви отекчила до смърт!
Приемам всякакви съвети...............17.11.2007. 13:18 |
|
Напиши коментар