След 2 години още го обичам....:(Здравейте!Искам да ви разкажа за момчето,в което се влюбих и не след далго загубих!Преди 2 години,когато бях на 16 се запознах с момче 1год. по-голямо от мен.Бяхме се виждали,но не се познавахме.Една вечер с една моя приятелка решихме да пием кафе и тя извика момчето,което харесваше с нас.Отидохме на заведение в нашия квартал,от кадето беше и моята бъдеща любов.Седнахме и забелязах момче,което ме гледаше и ми се усмихваше.Усмихнах му се и аз и го поздравих.Реших да отида до магазина и като се варнах той беше седнал на нашата маса.Малко се смутих,но бързо отмина.Моята приятелка искаше да отидем у момчето,което харесваше,а аз реших да отида с тях и съвсем на шега го извиках(?.-момчето на мойте мечти)!Той каза,че ще дойде по-касно,но не му повярвах....Купихме си нещо за пиене и отидохме в Г.(момчето на моята приятелка).Седнахме започнахме да си говорим и не след далго се званна на вратата.......БЕшЕ ТОЙ!!!Аз вече бях усетила,че ме привлича.Тогава много държах на моята приятелка и поради тази причина поех голям риск,за да бъде щастлива!Ултиматомът беше,че Г. ще тръгне с нея,ако аз целуна ?,с когото едва се познавахме,но без той да знае.АЗ ГО НАПРАВИХ,А ТОЙ МИ ОДВАРНА...!!!Така започна нашата любов!На шега или не вече бяхме заедно!(мога да бъда подробна,но за да не ви отекча ще се опитам да бъда кратка и ясна)Всеки ден се виждахме!А се оказа и че живеем на една крачка един от друг!Почти всяка вечер(в началото)стояхме на терасите си и се гледахме,светехме си със запалки!Запознах се с майка му(страхотна жена) и сестра му(прекрасна и красива госпожица)!Не след далго и той се запозна с моята майка.Тя много го хареса!Дали сме прибързвали не знам,но беше ПРИКАЗКА!Бяхме малки и мога да заявя,че той беше много романтичен,макар и понякога сладко смешен.Ходихме да си палим огън с най-добрите му приятели.На практика нищо особенно,но всъщност нещо незабравимо.Всеки ден ходех до тях рано сутринта кам 6 часа,за да спинкаме до 7 заедно и да ходим на училище,а много пъти не отивахме въобще.Много се харесвахме,но едва ли знаех тогава колко ще го обикна,но го ОБИКНАХ.И всяка вечер си мислех за него,всяка сутрин ставах с мисълта за него.БЯХ НАЙ-щАСТЛИВОТО МОМИчЕ...БЕшЕ ПЪРВАТА МИ ЛюБОВ,УСЕщАХ ГО!ЦЕлуваше толкова сладко,прегръщаше ме с такава топлота.Имах такова доверие в него,каквото нямах в себе си.ОБИчХ ГО ОТДАДАХ МУ СЕ НАПАЛНО И ЗА ПРЪВ ПЪТ!ЕДИНСТВЕНОТО ЗА КОЕТО НЯМА ДА СЪЖАЛЯ ДОКАТО САМ ЖИВА!Време е да ви кажа,че ходехме само месец и половина....но чувството беше...беше...имах чувството,че винаги е бил до мен.Ходехме заедно на панаир...като по филмите се бяхме хванали за ръце...Даже си спомням как сестра му го хвана за ръка и той миличкия извесно време си мисли че съм аз...но естествено като искаше да ме целуне забеляза че сам по ниска от обичайното....дълго се смяхме.Естествено и ние като всички имахме и скарвания,но те бледнеят пред това което преживях и пред това което той запечата в мен.Още го обичам да не мога да го забравя,но истината е че не искам.;(...Аз го задушавах или поне той така ми каза....и тъй като не искам да си спомням просто ще ви кажа че се разделихме.....Нашата приказка свърши,а не трябваше още се обичахме.Дали защото бяхме малки,дали аз сгреших,дали той се задушаваше не знам.......ЗНАМ чЕ ГО ОБИчАХ...ЗНАМ чЕ И ТОЙ МЕ ОБИчАшЕ!!!1 ГОД бях в траур,БЯГАХ ОТ НАС...!Баща ми се пропи,посягаше ми...болеше ме ...болеше ме и сърцето...имах нужда от него,но него го нямаше!Обичах гоо повече от живота си и посегнах на него но без резултат!Плачех в училище...плачех на терасата и светех с запалка,но напразно....Истината е че след това трудно се отдадох на друг и той беше само един през лятото на 2007,но не го обичах.След половин година в която не се погледнахме и аз не погледнах никой друг...когато отмина време и излекува раните,но не утихна лубовта ми...той ми званна и се видяхме.Прекарахме ноща заедно...и той пускаше нашите песни сякаш в този момент искаше да възвърне нещо незабравено.Започваше да ми казва какво сам била за него какво е било като е бил с мен и моменто моменти от времето прекарано заедно.На сутринта си тръгнах...прибрах се,чудех се обича ли ме още както аз?!Но той не ми званна повече...Мина се месец някъде той пак ме потарси и пак бяхме заедно през нощта и пак ми говорише за любов...но на другия ден не ми званна.и така до лятото на 2007г......когато запоследно прекарахме една нощт заедно(но не ме разбирайте погрешно той не се възползва и за миг от мен,естествено до момента,в който аз не го пожелах).От това лято не сам била с друг истински нещо все ми пречи....КАКВО ЛИ Е?чУДЕХ СЕ ДО ОНЗИ ДЕН(НЕДЕЛЯ 06.04.08),КОГАТО ТОЙ МИ ЗВАННА.Каза че иска да се видим и се видяхме.ПАК ПОД СЯНКАТА НА НОщТА!ЗАщО ЛИ?!Прекарах нощта гушната в него и макар да си мислех,че е възможно да съм го забравила......НЕ НЕ СЪМ!!!Разбрах че ходи с едно момиче 8 месеца....жремето през което не се бяхме виждали....но се видяхме и макар сега отново да не ми звъни знам че още ме обича........И ако го видите кажете му че и аз го обичам...МОЛЯ ВИ!И Ви благодаря от все сърце за вниманието,ако ми пишете ще се радвам ,защото ще разбера,че има хора съпричасни към моята история!!!!10.04.2008. 21:38 |
|
Напиши коментар