Всичко свършиОтраснах в провинциално градче в нашата малка страна България. Родителите ми бяха бедни хорица, които се стараеха да осигурят всичко на единствената си дъщеричка, която обгръщаха с много много любов. Но дъщеря им мислеше, че тази любов я притиска и на 16 години поиска да работи извън града си, в едно хотелче и странично да си учи (уж в по-добро училище). Излязох от малкия град и отидох в по-големия, започнах да работя и да уча едновременно, второто малко е под въпрос. Ходих на училище за един или два часа, за да отчета някакво присъствие, успехът ми се понижи внушително, но на мен не ми пукаше. Бях свободна, а за това кппнеех от няколко години. Всяка вечер излизах навън- клубове, дискотеки, кафенета... Запознахавах се с най-различни хора, но улучвах все на някакви дилъри. Изпуших първата си цигара хашиш на 16 години и от там насетне забравих за релания живот.
Няколко месеца карах на хашиш, големи количества хашиш. После се метнах на лсд и то ми харесваше. Обичах нощем да халюцинирам, усещах всичко по-силно, беше прекрасно! Понякога виждах смешни неща, друг път тъжни, трети път- страховити. Но всички ми харесваха и не ми мина през ума (то нямаше време) че това не е редно. Тогава бях привлекателно младо момиче, наркодилърите обичаха да се занимават с мен, защото доста рано започнах да плащам в натура. Така успявах дори да пестя пари, което само по себе си беше странно- винаги бях в света на наркотиците, а реалният беше захвърлен.
След известно време се запознах с едно момче на моята възраст- беше зависим от хероина. Привличаше ме външно, държеше се прекрасно, а се различаваше от дилърите по това, че не ме потикваше да си бия херца в кръвта. Навършихме пълнолетие и се оженихме. Но сега връщам малко лентата назад. Забравих родителите си.
Те ме увикваха за ужасните оценки, караха ме да се прибирам, но аз отказвах грубо, идваха до квартирата ми, а аз като видех колата отпред не се прибирах дълго време, за да съм сигурна, че ги няма. Ясно ви е, предполагам, че от хотелът бързо ме уволниха. След това пак работех, но доста често сменях работните места. Била съм сервитьорка, барманка, чистачка, продавачка, детегледачка... Може и други неща, не си спомням. Предлагана съм и като проститутка на приятели на дилърите ми, но това не го възприемах като работа, а като начин да си изкарам дозите без пари.
Оженихме се с Вальо и заживяхме мизерния си живот. Биехме се, когато нямахме дрога; правехме луд секс, оргии... Общо взето само сексът ни свързваше, и наркотиците.
Един ден разбрах, че съм бременна. От кой е детето все още си остава тайна, но приехме, че е от Вальо. Докато бях бременна спрях лсд-то, което ужасно много ме травмираше. Но не останах чиста, не можех. Спрях само цигарите, лсд-то и никакъв алкохол. Амфетамини и кокаин бяха средството за опиянение. Не се замислях особено за плода в себе си. Дъщеря ми се роди напълно здрава, оказа се доста борбено дете. Чист късмет си е, че не беше болна. След като се роди, Вальо се изнервяше, че толкова много пари отиват по нея- за памперси, дрешки, храна... Аз я обичах, обичах и наркотиците обаче. Така че ги поставях наравно. Малката беше на две години, когато с баща й се разведохме. Това не ми повлия, той само харчеше от парите ми. Започнах венозния хероин, странното е, че се случи след развода, а не по време на него. Странно е, защото Вальо беше на него. Но както и да е.
Скоро станах и магистрална фея, мъжете ме харесваха, въпреки че не бях кой знае колко красива. Красотата си бе отишла, все пак... от толкова много време бях наркоманка. Изкарвах повечко пари, купувах на дъщеря си храна и дрешки, но не сметнах дори и за миг, че тя се нуждае от играчки, от внимание и от приятели. Мъкнех я навсякъде с мен, когато бях на работа нощем, я заключвах в квартирата, а тя смирено си стоеше самичка. Една сутрин се прибрах и я заварих на масата- играеща си с мръсна лъжица и спринцовка. Огледах квартирата- купчини мръсни съдове, по земята разстлани пакетчета от белия прах, опаковки от храни, изцапани дрехи, леглото в ужасно състояние... Абе грозна картинка! И се опомних- дъщеря ми живееше в мизерия, не можеше да изживее детството си така както трябва. А тя дойде до мен, прегърна ме, целуна ме за поздрав, усмихваше ми се, даряваше ми ЛЮБОВ! А аз какво правех? Нима детето се нуждаеше само то храна и дрехи? Не! Аз бях ужасна майка, а това ме нарани.
Спомням си как си приготвих дозата, за да мога да оцелея през деня, така да се каже, и й предложих да изчистим двете, а след това да излезем на разходка. Тя с радост прие предложението ми и започнахме да разтребваме. Никога няма да забравя този ден! Никога! Тя правеше всичко с такава заразяваща радост, толкова много ме обичаше, че не знаех какво да си мисля. Как едно дете може да обича такъв човек като мен? Как можех аз да не правя нищо за нея? След като изчистихме я облякох в най-хубавите й дрешки, облякох и себе си в нещо чисто, спретнах се до колкоо можех, дръпнах няколко линии кокаин и излязохме навън. Купих й пуканки и сладолед, оставих я да си играе с децата в градината, а тя се оказа много общителна. Прибрахме се късно вечерта, а тя кипеше от щастие. Заспа щастлива. Тогава реших, че трябва да спра с наркотиците, с нощната работа, да си намеря някаква свястна такава, да запиша малката на градина, да върна живота си колко и да мразех реалността.
А как се отказва хероин? Много трудно. Тъпчех се с всякакви наркотици, с всякакви хапчета, с алкохол, само и само да го спра. След месеци успях, през това време успях да прекратя магистралната работа и започнах като барманка в нощно заведение. Отново правих секс за пари, няма да ви лъжа. Просто една жена не може да забрави този лесен начин да изкара някой лев. Странично от това получавах бакшиши. Заплатата не беше висока, но това не ми пречеше- имах допълнителни доходи. Станах любовница на двама, които имаха пари и ми подаряваха разни неща. Харесваше ми. Купуваха играчки на малката, понякога и дрешки. Единият от тях организира за нея истински рожден ден. Накарах тези двамата да се влюбят в мен, не беше нарочно, подсъзнателно, но го направих и не съжалявам. Може да е било нечестно, но съм правила толкова ужасни неща, че това сякаш е нищо.
Спрях хероина, но не и всичко останало. За лсд нямаше как да става на въпрос след като трябваше да гледам малко дете, хероина го отписахме, хашиша вече не ми действаше, амфетамините също, така че коката ми беше приятелка. Както и разни успокоителни, възбуждащи хапчета... И все пак смея да кажа, че нещата се оправяха. Това беше път към светлината.
Преди много време баща ми се беше отказал от мен, майка ми нямаше сили да ме гледа как пропадам. Един ден взех малката и им отидох на гости. Те не знаеха дори, че имат внучка. Имаше много неща, които трябваше да им кажа, спестих много истини, но и казах много такива. Обясних им как стоят нещата с наркотиците в живота ми и че не мога просто така да спра, целта ми беше да остана само на хапчета. Те решиха обаче да посещавам един център за наркозависими, не да стоя по цял ден там, а просто консултации, това беше тяхната помощ. Грижиха се и за малката, взимаха я при себе си и тя много ги обикна. А аз, след много време, определено ен стана за два дена, се отървах от всичко- наркотици, алкохол, цигари, хапчета. Вече ги няма!
Изкарах шофьорска книжка преди три години, сега съм дистрибутор. Дъщеря ми ходи на училище и се справя много добре. Учителите я хвалят винаги, когато ме видят. Теглих заем и купих апартамент, нашите продадоха къщата в родния ми град и се преместиха при мен да ми помагат с каквото могат. Парите от жилището отидоха за апартамента, за да го погасим по-бързо, и те работят. На възраст са, но ми помагат много. С единия от мъжете, на които ви споменах че бях любовница, сме в добри взаимоотношения. Той не е женен и никога не е бил, но казва и че не желае това. Иска да имаме свободна връзка, аз също не желая да се обвързвам чрез разни листи, така че се срещаме когато си решим. Станахме добри приятели, той знае цялата ми история, нищо не съм му спестила на него. Не мисля че се обичаме, не чувствам любов, и той така казва, но пък за това често опираме рамене и си говорим съвсем нормално, като стари познати.
До скоро ходих в това здравно заведение, консултациите с психологът ми там ми бяха много полезни и затова продължих. Страхувах се да не се подам на дрогата отново. Вече този страх го няма. Реалността не е хубава, онзи свят е много по-красив, но детето ми не живее там и не искам да го посещава. А аз искам да съм с нея, така че го забравих. Сега съм чиста, наистина съм чиста, ако щете вярвайте. Важното е, че аз го знам, малката го знае, родителите ми го знаят, приятелят ми го знае. Ценните ми хора ми вярват, друго не ми трябва.Коментари (9) 27.07.2010. 10:18 Нова дрога вкарва в лудницатаНова дрога, която отскоро е заляла Българското Черноморие, вкарва наркоманите в лудницата. По данни на специалисти тези, които я употребяват, изпадат в състояние, подобно на шизофрения и най-честото лечение за тях било настаняване в психиатрична клиника.
По данни на полицията наркотикът се намирал най-често в курортните комплекси на юг от Бургас. Специалисти обясняват, че опиатът бил смес от екстази и LSD и се предлагал в магазините за тютюневи изделия във вид на пакетчета от 1 грам. Те били в различни цветове и картинки, в зависимост от действието, което оказвали. Цената им варирала между 20 и 30 лева за 1 грам. Новата дрога се рекламирала под формата на „тор за цветя” и се радвала на голям интерес от страна на чуждестранните туристи. Вчера полицията извършваше проверки по сигнали на граждани, които са забелязали къде се продава опасният опиат.Коментари (2) 25.07.2010. 15:46 Истината за БОНЗАЙ !Бонзай - това което го пушите , НЕ Е онова декоративно дръвче със същото име и не може да се отглежда. НАПРОТИВ няма нищо натурално в тоя треволяк.Той съдържа листа (някакви, не е важно какви) напоени със СИНТЕТИЧНОТО вещество JWH-018 ( (Нафталин-1-ил)(1-пентил-1H-индол-3-ил)метанон ), което действа на същите мозъчни рецептори и ефекта е почти на 100%. JWH-018 е 5 пъти по-силен от натуралния THC.
Веществото JWH-018 е синтезирано за пръв път през 1995, което може да ви подскаже, че не е достатъчно изследвано и са възможни странични ефекти, за разлика от канабиса и гъбките, които са минали "теста на времето".
Легално е в България, но има доказани случаи на психологическа зависимост !
Чести нежелани реакции:
* Сухота в устата
* Зачервяване на бялото на очите
* Повишено кръвно налягане
* Сърцебиене
* Тревожност, параноя, а понякога и паника
* Гадене (предозиране)
* JWH-018 е ефективен аналгетик. Може да се предположи, че аналгетични свойства, подобни на канабиса, поради влиянието на същите рецептори.
Препоръчително е ако ще опитвате някакво ново вещество, да го вземате като за начало в малки дози и постепенно да увеличавате дозата, а не да си пафнете яка дозичка и да се изперете адската.И ВСЕ ПАК ТЯЛОТО СИ Е ВАШЕ !
Ето и един цитат за финал:
"awe hora tva e boza jiveq tuka na suuny beach.bonzaii4eto stava djasa mn zdravo parviq pat kat go probvah me s moite lica mn se nakazah me dve slimarki 80 5 4oveka ahnah me.nqma takav film nqma takova ne6tuuuu no 4elis te kvo pi6e na opakowkata tva e tor za rastez na cvetq razrejdase v 1litar voda i se poliva cvetetio li kot iska6.bih kazal 4e tva stava si poliva6 makinkata s nego malko skapi4ko 6te izleze ama 6te djasa mn mn mn braaaaaaaaaaaat"
=ALh1M1ka=Коментари (6) 25.07.2010. 01:50 Марихуанаааа от сутринта до вечерта :ДОБИЧАМ Я ВЕ ХОРААА!! Най-доброто ми гадже - никога няма да ме предаде, кара ме да се чувствам блажено; понякога е трудно да я намеря, но като я намеря и се ощастливявам :Д:Д:Д Купувам си ОЦБ - 120-ки и не зная напрао.. понякога нямам картон и се налага да си режа от тетрадки хахах вкъщи "на мойта скромна тераса със зелени пердета стават големи мелета със седемте козлета" :Д !! Джонката е нещо велико, няма смисъл от твърди наркотици, те са пълни помии които ти ебават тялото. Аз пък като се напуша като свиня мисля много по-добре :Д А за всички противници на марата мога да кажа просто "ФАК Ю БИААААААЧЕЗ" :Д Ето ви малко факти: От всички вредни продукти, цигарите са на 3-то място, алкохола на 5-то, а марата чаааак на 13-то. Нелегална е защото помага на мислите, показва ти реалността такава каквато е, а правителствата искат да бъдем коне с капаци. Освен това тя замества повече от 1000 фармацевтични продукти, и ако беше легална, фармацефтичните компании щяха да фалират! Така че всички противници на зелената магия ДА ГО ДУХАТ, било се затъпявало от марата ли?! аз пък твърдя че точно обратното - преди изпити винаги пуша и това ми помага да се концентрирам и винаги изкарвам 6-ци. Била вредна?! Говорих с лекар който се занимава с белите дробове и той ми каза че изобщо не е вредна - вредно е да се смесва с ТЮТЮН, всъщност той ти ебава майката.
И тъй де, пушете си мери, не слушайте идиотите които казват че води до по-тежка дрога, това са пълни глупости - идиотщината води до тях.
Айде лека е наздраве!! :)Коментари (10) 23.07.2010. 10:41 От нищо стана нещоПреди години, дори не помня колко, щяхме да ходим с класа на екскурзия ама само за три дена. Решихме, че не трябва да изпускаме нито една минутка в сън и един отворко каза, че ще намери амфети. И намери момчето, всички се нашмъркахме и стана луд купон. После дойде края на учебната година, събиране в една квартира и айде пък сега да видим що е това трева. През лятото в една дискотека пък ми предложиха едни делфинчета- пуу, радост! Е, това вече ми хареса и преминах на бонбонки. Цяяло лято не ги спрях, много им се кефех и нищо друго не пипах. Само че като се върнах на даскало есента, не вървеше да ходя там в този екстаз и преминах на амфети и трева редовни, а през почивните дни и бонбонки. Те бяха моята страст, моят наркотик, моите приятели. Мина се време, заместих амфетите с кока, тревата спря да ми действа така както искам и само бонбонки и бело... Пфф, супер живот си живеех. И не усетих как затънах до уши. Баща ми ме опомни, изпрати ме в чужбина на лечение, костваше ми цели 4 години, в които съм се връщал тук и отново съм започвал та отново бивах изпращан надалеч. Най-накрая се прибрах на 23 години, вече чист млад мъж с цели и мечти далечни от наркотиците. Продължих образуванието си и на 31 години вече бизнесът ми се развиваше успешно. Срещнах младо момиче на 21 години, харесахме се бяхме любовници до един момент, когато тя забременя и набързо се оженихме. Не си мислете, че се познавахме особено добре. Преди една година ми писна от всичко- бизнесът си върви, не се оплаквам от него. Изкарвам прекрасни пари, не лишавам от нищо сина си, но майка му е курва! С кой ли не го е правила, кой ли не ми е водела в леглото, че дори и с жени се чука, ако мога така да го нарека тяхното. Това много ме тормозеше, дълго време се чудих какво да правя с нея, всъщност не знаех какво да правя със себе си. Бях в депресия и посегнах към един приятел- кокаина. Не взимам всеки ден, нямам нужда от него всеки ден, но на седмицата поне два пъти ми трябва. Отново съм пристрастен, разбирам го и искам да спра, но нямам волята, не мога да откажа на желанието си. Този път има причина да спра- сина ми. За него аз съм пример за подражание, той ме обожава, а аз какво правя? Предавам го, зарязвам го при дядо му, за да отида да се наджантя... Не искам сина ми да ме намрази след време, ще започне да разбира и ще ме тхвърли, а аз го обичам. Но колкото и да се виня, каквото и да си мисля, пак отивам към моята кралица да се нашмъркам яко. Страх ме е да отида в клиника, синът ми ще разбере какво става и сигурно ще ме намрази... а не искам. Искам да се излекувам тайно от него, но не знам как. Трябва ми воля и когато видя сина си си я вдъхвам, но после... я забравям и посягам към белия прах. Майка му знае, но не й пука, че съм наркоман, изобщо не й дреме, че заради коката мога да я оставя на улицата понеже ще изхарча всичките си пари. Не искам бяло, не го искам в живота си, но в същото време не искам да се откажа от него... Страх ме е да продължа, страх ме е да се откажа.Коментари (10) 22.07.2010. 08:59 Доуп-а в живота миВсичко ама абсолютно всичко започна с нежеланата бременност на майка ми и моята поява. Представете си- родила съм се точно когато е имала пред себе си светло бъдеще в кариерата. Много лошо. Така се озовавам в къща, където съм нежелана. Отгледа ме прабаба ми, която се държеше с мен все едно съм прашинка. Всеки друг ме намираше за сладка, само вкъщи ме смятаха за изчадие от пъкъла. В училище бях отличничка, най-добрата, печелих състезания, олимпиади, спортувах в училищни отбори и просто бях видно лице на гимназията (то си е училище от 1 до 12 клас). Учителите ме обожаваха, учениците- ненавиждаха. Тормозът си беше силен и нямаше на кой да кажа какво става, така че си бях сама. И си живеех в собствения свят, където всяка мечта ставаше реалност и където бях щастлива.
На 12 години бях изнасилена от трима мъже. Понесох този удар сама и така и не се възстанових психически. Все още съм в дупката на депресията, аз винаги съм в нея, дори и да се усмихвам искрено на някоя шега. След изнасилването започнах да пия, но след като веднъж бая здравичко се нахаках и оповръчах цялата си стая, реших че не искам повече алкохол и преминах на трева и амфети. Намерих лесно за мое огромно учудване, мислех че няма да се справя. Станах редовна клиентка на кварталния дилър. Дали бях щастлива? Не, проблемите не бяха разрешени, дори когато бях напушена го осъзнавах, но не ми пукаше поне.
Родителите ми си развиваха кариерата и изобщо забравиха, че имат дете. Е, поне пари ми даваха, пари в достатъчни количества, за да си купувам дозите и дори не ме питаха какво правя с тях.
В осми клас се преместих в ново училище, а класът си ми беше супер- наркота като мен. Пуу, живот си живеехме ви казвам. Учителите ни ненавиждаха и ни пишеха оценките колкото да не им се мяркаме пред очите. Годината си я избутах полека-полека, само амфети и трева.
Лятото обаче в ръцете ми попадна екстази. Ама не калпаво екстази, а с кока вътре... Скъпичко ама суперско. Следващите две години изкарах на него плюс отделно кока от време на време и амфетки и тревичка. И по едно време се усетих, че тъй не бива. Бях затънала до уши, просто бях пристрастена тотално към коката. Дилърите ме обожаваха, защото стига да ми дадат нещо наистина качествено, им хвърлях колкото пари пожелаят. Осъзнавах, че е прекалено скъпо ама пак си взимах. И така докато нашите не разбраха след като ме завариха с линиите на масата.
Казаха на психолог да ходя, но нали нямаха време за мен... оставиха ме аз сама да си ходя, аз сама да си го намеря, аз сама да си плащам като ми даваха допълнителни пари за него. Иии така аз си продължих.
Обаче айде хоп, ще ходим в чужбина! Какво казаха? О, да, в чужбина ще ходим. Отидохме си ние, а аз нямам доуп в мен. И кво прайме ся? Голям проблем си беше щото не знаех езика. Докато стане това обаче си правех разни смески от хапчета колкото да се залъжа, не че успявах ама то човек като си набие някаква мисъл все частично нещо става. Та тъй, след няколко месеца пак се почна кокаина ама то там... Ах, чистичко! Абе много по-хубаво от тук и много го тачех. Само че нашите не ми даваха толкова пари та беше голяма идилия, накрая преминах на херца. Първо беше смрък-смрък ама после стана боц-боц. И ей тъй докато завърших и трябваше да потегля нанякъде. Само че не успях да си стъпя на краката и нашите ме вкараха в болница- бях съгласна, впрочем. И излязох си преди няколко месеца от там, чиста съм за сега ама... ама ИСКАМ! Искам си шибаните наркотици в кръвта и туй то, не ми ги разправяйте вие други. Просто искам да се друсам, искам един месец яко друсане и след това една свръхдоза, че да се приключи с панаира. Няма на кой да се облегна, няма на кой да споделя, нашите са заети с велики дела и съм си самичка. Приятели... Хм, трудно е един наркоман (та дори и бивш що-годе) да си намери такива. А особено в тази калпава държава, в която съм. И ей тъй, още не съм посегнала към доуп-а ама и това ще стане скоро. Аз си го знам обаче не съм сигурна дали трябва да съжалявам. Те ще ми донесат само щастие... Дори и за малко.Коментари (3) 21.07.2010. 21:22 Късо съединениеЕмиииииии да ви кажа попринцип съм примерно момче на 17 съм ноооо това лято се запознах с едно момиче което ми промени живота.Тя е на 18 и ходи на партита и е запозната с повечето ефедринови изделия.Та в момента ви пиша от лаптопа и а тя е навънка да пазарува.6ти ден афтър дами и господа.ПРеди това бях девствен.Просто 6ти ден вече само на джам и се чукаме еи така за фън.Не знам дали е от секса или от алфата ама имам проблем със главното захранване вече чесно имам чувството че съм за лудница.Обаче явно важи старата максима-ХВАНИ СИ КАКА ДА ТЕ ОТРАКАКоментари (6) 16.07.2010. 11:04 ХероинБях на 16 когато започнах. Първо чертах няколко пъти по купони и т.н. после пуших ведъж трева, но понеже много ядох след като ме пусна и просто не исках да пуша. Няколко месеца по - късно, преди да стана на 17 начертах първата си кафява линия. Повърнах. Казах, че тва не е за мен и -аха- да се откажа, баща ми ни прати пари от Германия да идем при него, аз и майка ми и сме щели да се установим там. Събрах си багажа, не ме питайте как оставих приятелите и живота си в България. След още няколко месеца понаучих немския намерих си нова компания и пак започнах да чертая. Там за първи път пуших Пико. Боже, това нещо беше велико! Сериозно. Но ме направи на парцал. Във вибокс-а забелязах, че има някакви реклами против метамфета, гледайте ги и ще разберете на какво приличах! Само дето зъбите ми слаба богу не опадаха. Бързо се закачих, бързо станах курва, чуках се за пари, не ме е срам да призная, защото сега съм чиста. За добро, наще ме хванаха на време, след като повечето бижута на майка изчезнаха, аз отслбвах, и приличах на гъз. Започнах да водя един отшелнически живот, дали щях да свърша като проститутка в Германия или България за мене нямаше никакво значение освен да си вкарам друсането. Близо 2 години бях закчена на Пико, като успоредно с него съм взимала и Морфин, когато не мога да си намеря мет. Големи обеждаванки бяха да се лекувам, аз казвах "да, спирам" и два часа след това се друсах, просто нямам думи. Буквално насила, баща ми ме натика в колата, аз ритах, крещях, псувах но ме закараха в клиника. Стоях година, изчистих се напълно. Веднага щом излязох наще се върнаха с мен в България. Психологическата зависимост си я имаше, ако ме питате аз пак си мислех как да си вакарам друснята. От Русе съм, та тука Пико не можах да си намеря, хероина беше боклук, а морфин намирах само като Субситол ама то и то не ставаше. И просто престанах. Майка ме водеше 3 пъти седмично на психолог, говорех с него за живота си за желанията и мечтите, за надеждите, които имам.
После се запознах с него. Бях почти на 23, когато се зпознхме, той не беше наркоман, не е друсал никога, освен да е пушел трволяк. Тръгнахме. Камен се казва. Той донесе светлината в живота ми. Искам да споделя радостта си от деня, който се простира пред мен. Аз съм отново жива. Чакаме дете. След като то се роди е сватбата. На един наркозависим, бивш (макар да казвт, че няма) настоящ и бъдещ най - важното, което му трябва е обич. Някой, който да го обича, който да се грижи за него. Някой, който той да обича и някой за когото той да се грижи. Може би затова хората се друсат. Защото се чувстват сами. Аз го направих от любопитство, макар, че с Пикото нещата се задълбочаваха. Бях сама, никой не ме искаше, плащах си в натура с мършавото си тяло. Бях 44 кг, висока 173. Макар да съм почти минала по този път, все още не мога да проумея защо посягаме към дрогата. В един момент тя не е удоволствие, тя е нужда, тя се превръща във вода и въздух, в светлина и обич, в любов дори. Докато един ден не започне ада и не осъзнаеш, че абстиненцията те склещва и строшава.
Искам на всички да пожелая мир и любов, разбирателство. Всеки, който иска да опита трябва да знае - или само ведъж или ще минат по моя път, дори и по - лош. Ще бъдат просто живи трупове, които не изпитват емоция. Искрено се надявам всеки да намери избавление и спасение! :)))
Лора, 23г, РусеКоментари (12) 13.07.2010. 23:22 По дяволитеКво да правя.кво да правя ,кво да правя.кво да првя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя кво да правя
по дяволитеКоментари (3) 12.07.2010. 20:30 гаджето и тревата...Проблема не е точно мой , но засяга и мен .Приятелят ми пуши трева,но не 1 или 2 пъти в седмицата, а почти всеки ден.Адски много се притеснявам за него,защото супер мн го обичам и съм сигурна,че и той ме обича... За него тревата е начин да избяга от действителноста за няколко часа,обаче когато ефекта замине , той отново се връща на земята , а аз си задавам въпроса , защо му е да се трови като няма никакав смисъл в това,тревата нито му помага ,нито решава проблемите.Няма изгледи употребата на тая "напаст" да спре,за това искам да поговоря с него. Посъветвайте ме какво да му кажа,защото вече нямам идея как по друг начин да му помогна.Коментари (6) 12.07.2010. 02:51 |
