наркотиците преобърнаха живота миПреди две години се запознах с невероятно мом4е,в което веднага се влюбих,той бе6е адския сладур-на 19,висок,с 4ерна коса,пъстри о4и и невероятната усмивка...!И двамата имахме много сходни интереси,оби4ахме моторите и високите скорости,с две думи паснахме си о6те като се видяхме.Аз много го харесах,той мен съ6то.След около две седмици тръгнахме,тогава и аз и той искахме сериозна връзка и я полу4ихме,бяхме заедно 11 месеца.
О6те в на4алото,когато се запознахме той ми разказа целия си живот,който е бил адски труден.И в един период от него е бил наркоман ---> хероин,кокаин и трева в големи коли4ества...но сега бе6е 4ист от година и половина не бе6е пипал ни6то,дори и трева.
Тогава аз бях на 15,но бях изпитала много болка и разо4ерования от живота и исках мом4е,което да е до мен в трудни моменти,мом4е което да ме за6титава и да мога да раз4итам на него....и видях това мом4е в неговите о4и...!
След като тръгнахме бяхме постоянно заедно,докато аз бях на у4или6те той работе6е (за да си купи мотор,но техните нямаха достатъ4но пари за него...е да де така в последствие се сдоби с този мотор),не винаги имахме време да сме заедно,но не пропускахме ден без да сме се видяли дори и за 5мин.!О6те в на4алото на връзката ни той купи две сребърни гривни с 4упе6то се сър4ице на тях....едната половинка бе6е в мен другата в него....!!!
Вси4ко върве6е перфектно...Имали сме прекрасни моменти...Оби4ахме се адски много, не давахме да се каже дума против другия...Но в един момент приказката свър6и...Една сутрин просто ре6их 4е ве4е не искам да съм с него и т'ва е (съ6тия ден той бе6е по4ивка и се бяхме разбрали целия ден да го прекараме заедно)!Помня 4е тогава му се обадих и (не знам с кои акъл) му казах,4е пове4е не искам да съм с него, 4е оби4ам друг и ве4е не искам да ме търси,след като му затворих си изкю4их телефона...
Мислех 4е ве4е му е минало и към 7 или 8 ве4ерта си вклю4их тела,а той запо4на да звани имах 4увството,4е 6те експлодира и все някакви непознати номера,на които не вдигах...По едно време ми звънна най-добрия му приятел,спомням си само,4е ме попита каде е Алекс и за6то телефона му е цял ден изкю4ен,никой не можел да се свърже с него,и към колко мислел да се прибира (той явно си мисле6е 4е е с мен) аз му казах,4е сутринта сме скъсали и не сме се вижали,при което Денис (приятеля му) ми затвори веднага...!!!Аз запо4нах да званя на Алекс,но телефона му бе6е изкю4ен никой от приятелите му не ми вдига6е,а и да ми дигне6е никои от тях не знае6е каде е,направо бях полудяла,а пък и на вси4кото отгоре на6ите не ми даваха да излизам,6тот пак бях сгафила не6то...!!!След около 4ас и не6то около блока,в който живея по4наха да се 4уват сирени на линейки и полиция и майка ми излезна да види какво става,за6тото ба6та ми закаснява6е да се прибере от работа,а майка ми се бе6е притеснила.Когато се прибра с ба6та ми ги попитах какво има и за6то са тея линеики и тая полиция,спомням си само едно,ба6та ми се обърна и ми каза 4е пак има катастрофа и 4е аз мотор няма да полу4а за рождения ден...
Тогава просто изтръпнах и както не ми даваха да излизам така се облекох и излезнах...Катастрофата бе6е станала на около 200 метра от блока ми и там се бе6е сабрала огромна талпа....Когато се приближих видях само тяло покрито с бял 4ер6аф и по надоло по улицата мотор,който бе6е ве4е на 4асти,веднага го познах...Помня само,4е тогава просто минах зад ограни4ителната лента избутах няколко 4овека и се добливих до тялото,то дори и не бе6е покрито хубаво и се вижда6е...Цялото бе6е надрано и разкарвавено,но пак го познах-това бе6е Алекс,а и на раката си носе6е гривната....Тогава изпаднах в ужас,запо4нах да викам и да пла4а,спомням си как някав полицай ме махна от там,а аз продължавах да викам....Имах 4увството 4е или санувам,или гледам някой филм,но вси4ко бе6е реално...!!!
Помня само,4е се обадих на Денис и му казах да дойде...Той ве4е знае6е за какво става въпрос,о6те преди мен бе6е разбрал какво е станало...Помня,4е ме дръпна настрани и ми каза,4е Алекс пак се е надрусал и е бил тръгнал да говори с мен,но така и не е стигнал....!!!!
Това е последното,което помня от онази ве4ер на следва6тата сутрин се сабудих в някаква болница,а Денис бе6е при мен и кату обяснение на въпроса за6то съм там,той ме погле и ми каза 4е съм припаднала,като ми е казал 4е Алекс се е надрусал....!!!!
Еи,хора,не правете мойта гре6ка моля Ви....И до са ми тежи на съвеста,4е постъпих така с него и знам,4е той по4ина заради мен...И ако не го бях скъсала онзи ден сега 6те6е да е жив...Въпреки,4е го е напрайл под влиянието на наркотиците,аз знам 4е вината за това е само моя и на никой друг....МОЛЯ ВИ,НЕ ПРАВЕТЕ ТАЗИ ГРЕ6КА....!!!Коментари (7) 20.09.2008. 01:19 Трева или АлкохолВие какво бихте избрали тревата или алкохола ?
Преди 4 месеца бях спрял с тревата и го обърнах на алкохол бе6е си ми мн гот Но в4ера бях с приятели а те както обикновенно се напу6ват и така де завартяха те 2-3 масура и и на слдева6тия по4наха да ме зарибяват и аз да се напу6а с тях аз отна4ало ест отказах но когато ми подадоха коза и кво ми при6трака в акъла и викам аи ся зарад вас 6а си опъна един пи ама то не бе6е само един път а зех 4е се напу6их бе6е яко но според мен е по яко да се напие6 излиза ти по евтино и за дето си се напил не могат да те осъдят ааа и ако иска6 да се напие6 мойе6 да го направи6 кадето и когато иска6 а с коза не е така пи6ете коментар4ета тревата или коза ? ? ?Коментари (4) 17.09.2008. 02:19 ох колко сте заблудени всичкипро4етох по4ти всички коментари... но не ми харесаха тези които казват 4е марихуаната не бил наркотик едва л не за тях ..ами пробвали ли сте се да я откажете?Май не сте или прекалено малко сте пушили,няма физическа абстиненция от нея..но определено друго ти се случва който е пробвал и я е отказал знае за кво говоря... а други леки наркотици кои са бе?някои да ми каже...?към амфетки-се пристрастяваш,към кока-същото,крек... ? айде да не изброявамКоментари (5) 29.08.2008. 18:36 наркотиците провалиха живота ми.здравейте. живота ми се проваля а всичко се очертаваше много добре. историята ми не е кой знае колко впечатляваща но поне е истинска и я пиша тук понеже усещам как от ден на ден се превръщам в едно НИЩО. на 24 години съм и съм родена в българия но съм с полски произход. още от малка вървях много висока и слаба и съм с много бяла кожа и много руса коса като албинос съм. на 17 години си спомням като се мерих бях 1,79 см и тежах 44 килограма. някои хора го намираха за привлекателно а друга по голяма част го смятаха за болестно състояние. като станах на 18 един доста по възрастен от мен мъж на 43 ме ориентира към една известна модна къща защото там само такива търсят и започнах да се занимавам като модел. този мъж и до ден днешен ми помага много. сега пиша тази история защото се вдъхнових от някои други в сайта и най вече от някой момичета с хомосексуални наклонности. като станах на 20 заминах с баща ми и брат ми за италия и а когато станах на 22 получих работата на мечтите си във франция. това беше мечтата ми. там беше страхотно и имаше момичета от почти всички краища по света и се запознах с доста известни лица от модния бизнес. но и аз както казват доста от момичетата пишещи подобни истории обърках живота си. скъсах с приятеля си заради глупости и след това в тази модна къща в франция букжално за седмици преоткрих една колежка на моята възраст и буквално се влюбих в нея. тя е с украински произход и е невероятно красив модел просто немога да я опиша и не защото съм хлътнала по нея ами тя наистина е неописуема. има невероятна червеникава коса по рождение. бяла кожа и съвсем малко лунички които я правят още по красива. има малко чипо носле хубави устни перфектни бели зъби. висока и слаба е със невероятно дълги и прави крака и има толкова изящен маникюр и има най-неописуемите наситено сиви очи на света и най прекрасното малко дупе и толкова нежни дълги изваяни ръце и пръсти и това ангелско лице. само един беше проблема-че тя гледаше на мен само като на една добра позната и коелжка. дори близки приятелки не сме. аз всяка вечер заспивах мислейки си за нея а тя си има приятел и едва ли се сещаше за мен. това продължи една година докато тя не започна да подозира чувствата ми и аз най-накрая я хванах насаме и деликатно и обясних а тя също така деликатно ме одряза. разбрах че харесва мъже. и до ден днешен не съм убила детското в себе си и затова нещо стана с мен и направо полудях след това. започнах да върша глупости. още на следващия ден се подстригах на първи номер и се изрусих направо бяла косата а тя си ми е много руса по рождение. започнах да обличам стегнати мъжки джински и мъжки копринени ризи и да слагам вратовръзки и мъжки обувки. носех скъпи но мъжки дрехи. наложи се да напусна работата си защото никой не беше длъжен да ми търпи глупостите. влошиха се и отношенията ми със семейството. на 23 започнаха истинските ми проблеми и това са НАРКОТИЦИТЕ. не си мислете че сега някои си пише глупости и най вече заблудените деца а и уж големи хора като мен не се залъгвайте и не се шегувайте с това. повярвайте ми няма по гадна и по мъчителна смърт от тази и вече осъзнавам че няма и спасение. започнах от нищото. смърках и постепенно стана така че започнах да се боцкам. постепенно всички се отдръпнаха от мен. започнах да занемарявам външния си вид а и наркотиците ме съсипват допълнително. от 47-48 килограма станах 42-43 за много кратко време а уж се хранех. този мъж за когото ви споменах в началото на историята и до сега е единствения който все още не се е отказал от мен. аз похарчих така да се каже всичко което бях спечила през всичките тези години. той обаче е много стъбилен и има много печеливш бизнес по чужбина. сега съм в канада и преди месец излязох от клиника в която само лъжат наркомани като мен че има надежда. този мъж плаща всичко и ме подкрепя но дори той знае че съм обречена. аз много добре знам че и да имам воля всяка вечер немога да заспя без да си взема дори една мъничка доза и ако не го направя става ужас. превръщам се в нищо и докато заспивам под влиянието на тези боклуци си мисля колко ми липсва детството в българия защото за мен това е моята родина въпреки че принципно не съм българка. аз в полша съм ходила за малко и почти незнам езика. липсва ми българия и хубавите години. помня училището си и хубавия си живот. от три години насам все отивах в българия за около един месец през лятото и тази година отново искам да видя черно море и искам да събера сили и да ида и тази година да ида. но като се погледна и не си давам повече от една две години живот а и все още страдам за богинята от модната къща в франция. тя преди два три месеца докато бях в клиниката се обади но само за едно здрасти как си. сега поне косата ми порасна малко и сам на втори трети номер до под ушите но най-малко ми пука за това. бих дала всичко да не бях опитвала нито един от скапаните боклуци но понякога правим грешки които неможем да поправим и цената се оказва фатална. просто не си го причинявайте колкото и да сте отчаяни и ако толкова много не ви се живее си теглете куршума отколкото това мъчение. сега докато другите си живеят живота аз се самосъжелявам и пиша за скапания си живот очаквайки съвет който да помогне но всъщност нищо не помага. просто искам още веднъж да видя българия защото ми липсват хората езика и дори въздуха.Коментари (9) 08.08.2008. 03:44 ОбърканаИмам проблем. Моята приятелка се боцка. Наистина много я обичам и не мога да я оставя. Пристрастила се е към наркотиците и незнам с какво да й помогна. Страх ме е да кажа на родителите й защото те са много стоги и като разберат не ми се мисли какво ще стане. Моля ви..помогнете!Коментари (6) 28.07.2008. 19:41 живота на един наркоманВсичките сте чували за наркотиците и последствията от тях даже пожечето от вас са опитвали или вече са и наркомани но да ви разкажа моята история.Всичко започна когато бях на 16 или 17 вече не си спомням с точност щото дрогата ми е промила мозака но така живея в Стара Загора а тои е много еснафски град и като всеки тинейджар искаш да те забелязват хората и наи ве4е путките.Тогава аз и 2 приятели излизахме с уж най големия газар в града (лапешка работа) а неговата среда беше сред мафиоти защото сестра му беше женена за такав.И така излязохме на диско една вечер и тоя газар се пракна от някаде и ни каза "елате да видите кво ще ви дам" отидохем ние и тои ни направи по една линия ПИКО ама от онова якото от преди 5 6 год. какво да ви кажа които го е опитвал зане за кав филм става вапрос и така започнахме всяка седмица да го правим.До преди това естествно само пушехме коз и алкохол.Минаха се само няколко месеца които минаха като един ден то не бяха маратони по 2 3 дена понякога и до седмица се е стигало.И така след един такав тежак маратон "ония - газара" пак излезе с несщо ново и ни каза : " имам нещо от което тази вечер ще спите" и така това беше парвия пат когато опитах материал (хероин) на цигара.Мина се около година така пико хероин пико хероин.Стана така че пикото почна да не ни хваща или беше гадно ли незнам точно и продалжихме само с кафето. В началото само линия и цигара но идва момент в които ти се приисква да си удариш помпа(венозно) защото винаги има един в комп. които се цели и на тебе ти се приисква. Гадното беше че разбрах за абстиненциите касно или поне не го усаъзнавах и незнаех точно какво е това.Един ден срещнах едно прекрасно момиче в което се влюбих, трагнахме и след време аз споделих с нея проблема си.Тогава още бях на смаркане и знаех всч сварзано с кафчвото и бях усещал абстиненцията.Но в средите които се движа всч са опитвали дрога такава беше и приятелката ми тя не взимаше редовно но беше опитвала ама само бяло и масур. Изминаха 2 год от вразката ни която беше мнг сериозна и на нея и писна каза ми разплакана :" до кога ще се друсаш спри се !!! Даи ми да опитам да какво е защо неможе да го спреш , какво толкова ти харесва" макар че много я обичах и дадох надрусахме се и двамата , след това последва бурен 4 5 часов секс и като цяло една прекрасна розова нощ.Тя започна да взима с мен от време на време и неусетно се пристрасти.Стана така обаче че минах аз на помпа и една вечер бях забравил една спрринцовка у тях която техните намериха. Техните разбраха и и забраниха да е смен но любовта беше голяма тя ме обичаше адски много за да се разделим просто ей така щото техните и казали.И двамата спряхме след 6 месеца аз отново бях сас шприца в рака а тя категорично спря защото знаеше последствията.Продалжихме да сме двамата и 2 години живяхме в лажа жсеки ден ми правише тестове и все положителни аз обаче постояно отричах ( наркоманска работа).Както и да е изминаха 5 год от както бяхме заедно тя си имаше бизнес аз сащо бях с добри доходи и не сме се лишавали от нищо.Макар че я обичах адски много неможах да спра хероина за повече от месец тя беше единственото нещо което ме спираше но не за далго.Написах доста а забравих да спомена прекрасното ми семеиство което изстрада доста с мен. Нащи знаеха че се друсам дори майка ми ч пат ме хвана с иглата в раката ми какво да ви кажа щеше да умре.Опитваха се да ми помогнат с какво ли не психиатри доктори но полза нямаше минаваха няколко месеца и аз отново започвах стария си живот. Един ден ми казаха че трагват за Кипар и че искат да ме вземат и мене там да се отарва от дрогата.Решението да замина го жзех много трудно заради приятелката ми която ми помага толкова през годините и правеше всичко за мене за да бада далеч от дрогата и да живеем нормално като хората. Жзех решение да трагна за там парво уж за 1 месец. Изкарах си абстиненцията която беше ужасна цели 6 7 дена бях станал като призрак.Пак бях 4 месеца чист докато не понау4а езика и не си намеря дрога отново.Така и стана филма се започна и там здуших се пак с наркоманите и така продалйих 1 месец след които пак се вкарах в абстиненция.Трябваше да се прибирам за Балгаряа понеже хероина ми довле4е Хепатит С а сам в програмата за лечение.Варнах се и още на летището ме чакаха и пак така и до днес филма е сащия ве4е трябваше да сам саздал семейство а вместо това аз драпам на едно и сащо място и немога да изплувам.Загубих приятелката си която още много обичам семейството ми е на трани и като цяло един прецакан живот. За това тези които не са опитвали хероин да не го правят никога защото в началото ти е хубаво всичко ти е розово и си мислиш че всичко което хварчи се яде но после хубавото сварша и започваш да го взимаш за да си нормален не за да ти е хубаво.Пушете си тревичка алкохолче от време на време и мислете с главите си .Коментари (5) 17.07.2008. 01:49 Наркотици..някъде от близо една година почнах да се друсам яко... трева и амфети предимно...проблема е, че вече не са ми достатъчно силни..искам нещо яко...знам, че няма да ги спра, но се пак ИСКАМ НЕЩО ДОБРОООО...кажете кво и за колко пари мога да си намера..Коментари (12) 15.07.2008. 23:32 Започнах на шега и сега не мога да ги откажаНаркотиците.............с тях започнах на шега. Никога не съм искал да се стига до тук даже мечтая да не се беше случвало това. Сигурен съм че всички са се питали защо младежите започват да се дрогират.Мисля че мога да отговоря на този въпрос до толкова доколкото съдя по себе си.
Когато аз започнах,всичко беше заради тешкарлъка,всичко беше само за да се покажа: "Вижте ме кой съм аз,купувам си амфетамин,имам пари." Правих се на много готин с тези неща и така се чувствах.Повечето от хората с които се движа ги кефи ефекта на амфета,кефи ги и ефекта му върху повечето момичета,кара ги да се чувстват в добра и сигурна компания.Преди да се заема с наркотиците бях отличник в даскало,може би едно от най-силните момчета по летература. Доста силен бях и по информатика, но това се промени след като започнах да бягам от часове.Ходихме зад даскало за да смръкнем по малко и да изчезваме от там. Всичко беше така,както си го беше мечтал едно задръстено момче,което едва сега разбира какъв е света.
Започнаха да настъпват дългите безсънни нощи,дни.Всичко се беше преобърнало наопаки.Преди да започна с наркотиците тренирах карате,но спрях,защото пуших много след като се насмъркам и не ми стигаше въздух.Писах стихове,разкази,учителката ми по Български език и Литература беше много доволна от мен. Играх в театъра. Това ми беше хобито театъра, чувствах го като най-големия наркотик преди да намеря истинските наркотици.
Преди година срещнах момиче,което промени живота ми изцяло.Мисля,че само любовта и жертвата могат да помогнат на хора изпаднали в случай като моя.Тя ми помогна много,що се отнася до ученето,намирането на почасова работа......абе какво да кажа бих казал пичка номер едно. Благодарение на нея сега съм студент и
имам шанс да се развия нормално. Ами ако вие приятели нямате този шанс......?
Знайте само едно, видях много неща,почувствах много неща-разочарованието на родителите ми,на близките ми,на нормалните ми приятели. Това всичко толкова много болеше,че се отказах.Не защото някакви доктори са ме лекували или нещо подобно,а защото аз има за какво да живея.Имам прекрастни родители,приятели, роднини. Само заради тях бих останал нормален.Коментари (4) 09.07.2008. 08:25 Най добрата ми приятелката взима наркотици и незнам какво да я правяТя си беше толкова нормална преди,а сега се промени изведнъж..Първо започна да пуши яко трева - уж беше 1 път в месеца, на 2 седмици , после започна всеки ден да се напушва,а когато и звънях да я питам какво прави всеки път ми казваше:"ами нищо ,тука си пушим тревичка" и всякви такива вече...Но не е само това започна да шмърка амфети ;( ... и казва,че аз съм виновна,не съм и обръщала достатъчно внимание,че съм била голяма материалистка ?!?! А ТВА ИЗОБЩО НЕ Е ТАКА !!! Само си намира оправдания и след цялата тая работа,не е същата,държи се много тъпо със всички,само се лъгави,казах и на другите ни приятели,те останаха доста разочаровани от нея и се чудим сега какво да правим с нея..Защото аз знам,че няма да са само тези наркотици,ще има и още,а не искам да казвам на родителите й,те и без тва не се понасят тва само ще влоши нещата и няма как да и помогнат - а тук не казвайте не си права,незнаеш нищо,те са й родители ест че ще й помогнат - ДА,АМА НЕ!!!!!!!! Просто не искам да си пропилее живота.Каза,че само така й ставало весело,защото й било празно всичко отвътре,аз съм била виновна,дори си спомням,че наскоро , карах да си хване гадже,защото ми су оплакваше,че няма и както всеки път тя отговаря:" А..да бе за кво ми е ?" Един път след като дойде при нас още я държеше от амфетите,то си и личеше и в същия тоя ден,азтрябваше да спа в тях и тя реши,че трябва да направи скандал на спирката пред всички хора и не беше само тва..като започна да реве и да вика,толко много ги драматизираше нещата,ама аз не посмях да се обаждам много много,да я оставя да се нареве и така и стана,а като стигнахме в тях й на компа и гледахме снимки на некфи наши приятели и си играехме игри и тя започна да ми говори се едно нищо не беше станало....абе един вид се успокои,явно вече не я държеше незнам...и на другия ден пак така.... А тя е само на 16 ;( .. Ако някой знае какво да правя,да ме посъветва ;( , защото не искам да я оставям - тя ми е най добрата приятелка като сестри сме ;(Коментари (16) 17.06.2008. 19:29 виновна ли сам ;( ;( ;(аз сам моми4е което има много приятели доста от тях употребяват наркотици по принцип аз много мразя хора които е дрогират но тях си ги оби4ам виновна ли сам ? доста пъти сам се питала и не мога да си отгожоря на вапроса ;( ;( те доста пати са ми предлагали да пробвам и 6тяло да ми ьареса но аз винаги им отказвам 4удя се правилно ли постапжам ;( моля даите ми авет помогнете ми плс плс плс ;( ;( ;(Коментари (16) 10.06.2008. 22:24 |
