Нощта на СадистаКошмара от ада бе изезнал на разходка. Какъв беше този тип - на външен вид не правеше кой знае какво впечатление - русолява чуплива коса, нисък ръст, сини студени очи, набит и доста здрав. Някои хора си представяха Садиста просто като брутален тип без много мозък, но това не беше така. Полковника изчисляваше всяка ситуация, премисляше всичко, умът бе като бръснач - перфектният психопат. Благодарение на Сергеевич Картър бе успял да постигне и още, и да се отърве от много опасни за него ситуации. Беше като перфектен шахматист, но дъската бе реалният живот.
Някакви момчета започнаха да обикалят и да подвикват - явно бяха пияни. Бяха около 5 човека. Търсеха си с кого да се заядат - жалко за тях, че тази вечер бяха избрали твърде неподходящ човек, наистина жалко!
- Хей, ти, какво ме гледаш, разрешил ли съм ти? - попита единият, обръщайки се към Полковника.
Садиста го огледа от глава до пети, усмихна се и попита:
- Трябва да искам разрешение ли?
- Да, трябва!
- Ми добре тогава - може ли да те гледам?
- Говори ми на вие, лайнар такъв! - каза момчето, бутайки полковника. Другите започнаха да се хилят - явно си мислеха, че Сергеевич изпитва страх. Колко грешаха - представа си нямаха!
- Може ли да ви гледам? - бе следващият въпрос на Садиста.
- Не, не може! Не си достоен да ме гледаш, мърляч такъв! Да не се насра в гащите а? - всички се хилеха. Онзи извади нож и го насочи към Полковника.
- Искаш ли да ти отрежа топките, а?
Садиста се усмихна:
- Стиска ли ти?
- Да, стиска ми, не ми пука. - онзи тръгна към топките на Садиста бавно, но идеята бе само да го сплаши. Тогава ръката на полковника се стрелна напред и ножът смени собственика си.
- Нека ти покажа как! - каза Садиста и направи замах към слабините на момчето.
Онзи започна да крещи:
- ААААААААА, копелето ми отряза топките! - падна на колене май скоро щеше да припадне - кръвта бе навсякъде.
Другите тръгнаха напред към Полковника.
- Какво направи, нещастник такъв?
Тръгнаха към него, но ритникът на Сергеевич се заби в коляното на единия, а юмрукът - в гърлото. Скоро всичките бяха на пода. Все пак Полковника бе от руските специални части, бойните му умения му позволяваха без проблем да се справи с тези глупаци. Освен това имаше и пистолет, но не се наложи да го вади.
Полковника извади от вътрешния джоб на якето си някакво странно малко шишенце. Отвори го, отиде до единия и му го изля в лицето. Последваха зверски крясъци.
- ААААААААААААААААААААААААААААААА, ЛИЦЕТО МИ, КАКВО Е ТОВА ПО ДЯВОЛИТЕ! - той се присви на кълбо и чак започна да реве, държейки се за лицето.
- Това е киселина. - каза съвсем спокойно Полковника.
Единият се изправи и тръгна да бяга. Този път Полковника извади джандака, простреля го първо в едното коляно, после в другото.
Садиста извади джиесема си и се обади на Дик.
- Ало, Дик, ти ли си?
- Да, аз съм. - Сергеевич му даде координати и скоро Вълкодава беше там.
Те качиха двамата, които още им нямаше кой знае какво в багажника.
- Другите ще ги довърша тук, Дик.
- Ок! - каза Дик и запали цигара.
- Не, всъщност, нека вземем и този. - каза Полковника и посочи към момчето, което бе залял с киселина.
Те пъхнаха и него в багажника.
- Най-добре да тръгваме, Борко, този май вече е мъртъв - каза Дик, посочвайки момчето с отрязаните топки.
- А на този мисля, че му е достатъчно.
Сергеевич погледна към момчето, на което отряза топките - не обичаше да убива, обичаше да осакатява, но на момчето явно му бе изтекла кръвта.
- Добре, Дик, да тръгваме, хайде до жп линията!
- Ок!
Дик закара Сергеевич до влаковата линия, Полковника извади от багажника едно от момчетата, извади въжета от колата върза го хубаво и сложи само краката му на линията.
Той се посъвзе и започна да вика, и да се опитва да се измъкне.
- Моля ви, пуснете ме, моля ви влакът ще смаже краката ми, моля ви, ще ги смаже.
- Дам, така е, ще ги смаже! - бе отговорът на полковника.
- Май че идва! - каза Дик. Влакът мина през краката на момчето - крясъците му сигурно се чуха на другият край на света, докато накрая припадна.
- Да тръгваме. - Каза Серегеевич. Дик закара Полковника до едно мазе, където нямаше кой да ги намери. Вързаха двете момчета за ръцете вдигнати нагоре. Полковника погледа към Дик.
- Ще тръгваш ли или ще останеш да гледаш?
- Честно казано няма какво да правя, Борко,така че ще остана. - каза Дик и запали поредната цигара.
- Добре, надявам се да ти е забавно, както и на вас, момчета! - каза Сергеевич, поглеждайки към двете вързани момчета.
Полковника погледна към двете уплашени момчета. Двете им ръце бяха завързани вдигнати нагоре за тавана. Садиста започна да говори:
- Момчета, сигурно се чудите защо съм ви завързал точно по този начин. По принцип когато ръцете на човек са вдигнати, той не може да си стегне ребрата.
Садиста обясняваше като професор:
- И така когато ударя там, болката ще е доста по-голяма, както и вероятността да се чупят по-лесно. Това са мъчения от Монголия - казвали са ми, че там измисляли едни от най-добрите способи за такива неща.
Садиста млъкваше от време на време, да си поеме дъх от многото приказки и продължаваше:
- Чувал съм, че там използвали, мисля, тръстикови пръчки...
Садиста спря да говори, отиде до някъде и незнайно откъде извади малка метална тръба.
- Но аз лично предпочитам това. Може да съм без стил, но какво да правя - такъв съм си!
Последва удар на Садиста в ребрата на едното момчето. Ударът беше брутален, крясъкът също.
Следва продължение...22.07.2008. 19:52 |
|
Напиши коментар