искам да споделя ..Аз съм момиче от София на 15 години съм . Проблема е там , че ходя с 1 момче .. всичко варви супер,но той не е българин .. мен това не ме притеснява но мойте родители не го приемат .. аз искам да съм с него .. но моите родители не одобряват тази идея .. ?! Какво да правя ????Коментари (21) 12.03.2010. 15:49 ЗдравейтеМина почти година от смъртта на един мой близък приятел и аз не мога да преживея случилото се все още.Казват,че времето лекува,но като,че ли е точно обратното-с всеки изминал ден ми става все по-мъчно за него.Често разсъждавам и върху това по какъв жесток и нелеп начин си отиде.Бих дал всичко,за да го видя отново.Не мога да продължавам вечно така по този начин мислейки си с огромна тъга за него.Правя много други неща с които се развличам,но част от тези неща ми напомнят за него и пак ми става тъжно.Дори и да не се сещам през деня за него,вършейки всички всекидневни глупости и занимания идва момент в който отново оставам сам и започвам пак да си мисля за това.Сигурно ще има коментари от сорта на : Живота продължава;Излизай повече с приятели и не мисли за това;Не се безпокой-всички ще умрем и т.н.Живота продължава-така е,но защо трябва да продължава с мъка и болезнени спомени ?Не искам да излизам повече с приятели,защото първо с 99,9 от хората не мога да бъда приятел,поради огромната разлика в характера,мисленето за живота и т.н.Всички ще умрем-рано или късно това е сигурен факт.Ужасно е да не знаеш кога ще настъпи твоя край а всичко е несигурно и е забулено в мистерия.Ужасно е близък за мен човек,радващ се на живота да си отиде от този свят ненавършил пълнолетие и по такъв гаден начин...Коментари (4) 11.03.2010. 23:42 мамоздр аз сам на 15 години
искам да споделя
когато сам бил малак татко е по4инал без да го познавам
оба4е като бях на 11 мама се разболя от цероза-на дроба
и сяка година става6е все по зле и така до днес тя лежи в стаята не марда като отида при нея ми е мн ма4но докторите казаха 4е няма да се оправи за6тотот е в 9 степен
мн ми е ма4но не искам да оставам без мама мн я оби4амКоментари (4) 11.03.2010. 22:35 ;(Исках само да споделя....Та от доста време харесвам едно момче.Той е от класа ми и е мноооого сладък.Знам че ме харесва защото той самия ми каза.След като ми сподели очаквах да последва нещо обаче си останах с чакането.Проблема идва от там че явно е срамежлив и аз трябва да направя нещо по въпроса обаче просто не знам какво и мисля че вече започвам да се влюбвам...В началото си пишехме по скайпа но после понеже само аз започвах да му пиша ,спрях защото мисля че бях леко досадна....Та вече мисля че не ме харесва.Питах го два пъти-първия път ми отговори обаче втория просто ми каза че вече ми бил отговорил и нямало да отговаря на един и същи въпрос...Имам чувството че нещо ще ме разяде отвътре ако не споделя с някой познат но просто няма с кой.Приятелките ми си мислят че не е от най-хубавите пък и съм на 14 ако го разкажа това на някоя от тях направо ще ме спукат от бъзици.Просто вече не мога да издържам но и не мога да събера достатъчно смелост да му кажа....Коментари (5) 11.03.2010. 17:32 Какво да правяМоля ви кажете ми как да постъпя,какво да направя,защото усещам,че края наближава а аз нямам сили да променя нещата.Как ще постъпите,ако след 3 годишна връзка,в която сте се раздавали,за която сте се борили срещу родители,предразсъдъци,човека срещу вас ви заяви- "ами нз,днес те обичам,утре не".Имах толкова мн мечти за нас ,ала явно само аз съм мечтала ,а в една връзка трябват двама.казва ми,че на моменти много ме обича,а в други незнае.Казва ми,че на моменти го е страх,но кой няма проблеми,защо се предава?Незнам.Не искам да мисля как ще продължа ако го загубя,но и немога да го задържам на сила.Ако се е изморил от всичко,нямам право.И все пак си мисля,че ако двама се обичат,те намират начин,все още искам да вярвам в това...Знам,че пиша объркано и ако все пак някой ми даде съвет,ще съм много благодарна...Коментари (0) 11.03.2010. 13:07 Напълно отчаян от този живот .. помощ!Надявам се някой да ми помогне(извинявам Ви се, че пиша в тази категория) .. ще съм много благодарен на тези които поне се опитат да ми помогнат. На 16 години съм - момче ( няма да споменавам име и град ). Нямам никакви приятели , защото още от малък само учех , много рядко излизах от нас.В момента уча в Гимназия за електротехника и електроника - всичко е наред с училището (добри оценки и знания - които се дължат на това , че уча ) , но чак сега разбирам, че ученето не е най-важното в този свят ... напълно съм самотен, имам много малко приятели които не ги виждам често, защото усещам, че вече и те не искат да имат нещо общо с мене ... напоследък ме отбягват.До сега даже съм нямал и приятелка , даже не съм целувал момиче- поддържам си външността и не мисля, че съм от тези грозните, винаги когато видя някое хубаво момиче , просто я поглеждам и като видя, че и тя започне да ме зяпа- и аз я отбягвам макар, че не искам да правя така.Както казах вече съм сам на този свят и ученето и успехите в училище не са всичко ...За какво ми е да съм отличник в училище като до сега несъм държал ръка на момиче ... и нямам много приятели , незнам какво да правя - с всеки изминал ден става още по зле положението ми ... Моля Ви за помощ...Коментари (7) 09.03.2010. 23:53 ;(Здравейте. На 16г. съм. Ще карам направо. Година и 3месеца ходех с момче на 19г., обичам го ужасно много. Всъщност аз го познавам откакто се помня. Запознахме се на село. В началото всичко беше просто приятелство. Но едно лято всичко се промени. Отново бяхме на село, въпреки че селото е малко, има много момчета колкото него или 1-2 години по-големи. А аз и братовчедка ми сме единствените момичета (тя е 1година по-малка). Както и да е, една вечер всички се бяхме събрали у тях и се смеехме както всяка вечер. Стоях до него и изведнъж започнахме да си говорим само двамата.
Онази вечер го погледнах с други очи - той не беше онова момче, което винаги съм познавала - той беше пораснал, беше толкова красив когато се смееше и ми говореше. Изведнъж усетих как сърцето ми започна да бие силно, кръвта нахлу в лицето ми и коремът ми се сви на топка. Знаех, че не бива да рискувам да се влюбя точно в него - можех да изгубя един от най-добрите си приятели. Всичко след онзи ден се обърна наопаки, а и вече имах 1вата си тайна от него. Казах на Евка (братовчедка ми) и тя ми каза, че харесва друго момче пак от село. Напълно я разбирах.
В следваща седмица или две мислех за това как да спра да го харесвам, но нямах план. Но аз не бях отчаяно влюбена, не бях тръгнала да си режа вените, да плача по цели нощи или казвам колко труден и безполезен е живота... това е глупаво... всеки има несподелена любов... но има и истинска любов.
Една вечер с него се скарахме, няма значение за какво, но наистина бях много ядосана. Не се карахме за 1ви път. Докато беше мой ред да викам, той изведнъж ме хвана и ме целуна. Просто инстинктивно му отвърнах, но не знаех да се радвам ли или да плача. Всичко вече се промени, той не беше просто приятел вече. Вече беше нещо повече.
Мисля че бих казала че това беше най-хубавият период в живота ми. Бяхме непрекъснато заедно. А през нощта идваше при мен понякога. Когато тайфата се приберем и започна да му липсвам се промъкваше през доварите и идваше при мен( все на живеем на една улица). Имах вълшебни мигове с него, всичко беше като приказка. Той беше толкова нежен с мен, толкова романтичен (но не прекалено), винаги готов да ме защити. Беше и доста ревнив, но в рамките на нормалното. 3 дни след като се хванахме, братовчедка ми също доби смелост и каза на нейния възлюбен, че го харесва и също тругнаха, въпреки че се получи доста глупаво ако питате мен, но това е друга история.
Така всяка приказка има своя край. Все по-трудно ставаше да се виждаме когато не бяхме във ваканция. И беп.ше доста гадничко. Когато и 2рото ни лято започна да свършва, решихме да скъсаме. Разделихме се без драми и крясъци. И ВСЕ ПАК ОСТАНАХМЕ ПРИЯТЯЕЛИ! Но аз все още го обичам и незнам дали да му кажа. Непрекъснато си спомням как бях в прегръдките му и как го целувах. Наистина боли. Знам, че иссторията звучи много банална, но е истина повярвайте ми. Отказах на толкова много момчета.
Помогнете ми- да опитам ли отново с него или да се опитам да го забрвя. Все пак той винаги ще си бъде там на село ваканциите, но пък и мисли когато завърши 12клас да дойде на квартира в моя град. Какво да направя?Коментари (4) 08.03.2010. 00:01 аз и едно мом4езна4и аз си харесвам едно мом4е от 2 клас в 3 играхме заедно даже му написах валентинка писахме си по скайпа тои не си спомня до ден дне6ен с кои си е играл в 3 клас аз много го обичам искам много да му кажа 4е си 4атим заедно но много ме е срам
каже ми какво да правя моля виКоментари (3) 06.03.2010. 12:43 :(Здравйте! Аз съм момиче на 16 и историята ми е следната. Влюбена съм в момче на 18, което също е влюбено в мен. Бяхме много близки, но напоследък нещата се промениха. Отдалечихме се един от друг, той се държи различно, твърди, че няма нищо, но аз го познавам. Освен това устих, че и в мен има някаква промяна.. Мисля, че започвам да изпитвам по-слаби чувства към него, че съм по-малко влюбена. Но в никакъв случай не искам да е така.. Искам да си го обичам, както до сега. Само че сърцето не пита.. Не знам какво да правя. Моля, ако имате съвет, дайте! Благодаря предварително :)Коментари (2) 06.03.2010. 11:57 mn mi e gadnona 13 sam i oshte nesam ceunala momche ;( mn mi e gadnoКоментари (10) 05.03.2010. 20:56 |
