Аз...Аз искам да споделя моя проблем и очаквам да получа отговор на въпроса си,който ще задам накрая.Предварително искам да се извиня за правописните грешки,но забравям понякога да слагам запетайки на клавиатурата.Проблема ми е че не знам коя съм...Или аз изобщо не съм човек...Или пък може би съм емо...Не,не си мислете,че съм или че искам да бъда...МРАЗЯ ЕМОТАТА!Това са много противни и смотани хора,които се опитват да привлекат внимание по много тъп начин!Но май и аз съм такава,макар че нито вени съм си рязала,нито искам да си режа,нито пък си слагам по 2000 тона грим.Но както казах като се замисля,май съм такава.А причините поради които си го мисля това е че:На момичета които наричам приятелки без сама да си вярвам постоянно им мрънкотя,че искам да умра,че не съм човек,че нямам приятели и те ми казват "Ти си емо".Не си го мисля,защото те ме наричат така.А просто защото наистина е горе-долу така.Както казах постоянно казвам,че искам да умра,че искам да се самоубия,всяка втора дума ми е "Убий ме",постоянно плача,обръщам внимание на незначителни неща,чувствам се самотна и нямам приятели.НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ЕМО!Но имах една приятелка,която ми беше най-добрата приятелка,ценях я и обичах супер много,ако ме помолеше за нещо щях да направя всичко,бих пожертвала живота си за нея!Но заради съвсем тъпа причина,а тя беше виновната задето го направих това нещо реши да ме зареже!И сега след като ме заряза се чувствам супер самотна.Още повече плача и тъгувам.Тя няма да ми прости,но тя беше виновната в случая!Преди ревях,защото я ревнувах от едно друго момиче,а сега рева защото съм самотна и се чувствам предадена.Тя ме направи емо!За мен най-важното в живота е приятелите и семейството.Но който няма приятели е сякаш изолиран,самотен,седи и гледа като шут.А аз съм точно такава.Ходя с хора,които не знам по каква причина наричам приятели,може би защото разчитам на тях,споделям на тях и ме защитават.Но...седя и гледам като тъпир.Те си говорят и се смеят,а аз седя и си мисля за моите проблеми.Ако наистина ми бяха фрс нямаше да ме карат да седя и да си мисля затова което ми се случва в последно време.Макар,че това не ви интересува,но ви обяснявам,защо мисля че съм емо.
Въпросите ми са:Емо ли съм(най-голямото ми наказание)?Или е от пубертета?Онези момичета според вас след като ви разказах за тях приятели ли са ми защото наистина ми е важно?
П.П.-Моля ви без подигравки и обидни коментари,наистина съм много нещастна ;(20.05.2008. 10:57 |
|
Напиши коментар