Още помня първата любовЗдравейте моята история е банална, но тъжна. До 6 клас имах всичко - баба, която обичах и ме обичаше, верни приятели (Светлин и Цветан се казваха), готини класове, добри учителки, и страхотни момичета, които харесвах. В 7 клас се преместих в друго даскало и проблемите започнаха. Държаха се с мен като с говедо, целеха ме с камъни без причина, просто бяха някакви постоянно друсани. След това пък кандидатствах. Само че по време на кандидатстването баба получи инсулт и почина. Аз много я обичах и изпаднах в нервна криза. В новото училище хората бяха големи надувки, но поне не бяха наркомани. Имах един приятел, но той май не ме приемаше много на сериозно. Сега съм студент и травмите от 7 клас и гимназията си седят, раните още не са зарастнали. Още помня онова момиче Аделина К. от моето първо училище. Май тя е моята първа любов. Също помна и моите тогавашни приятели. Знам къде живеят. Искам да ви попитам - баба няма как да я върна, но да си върна ли старите познати и приятели и това момиче или поне някои от тях? Благодаря за вниманието. М 20, Сф.07.08.2008. 01:32 |
|
Напиши коментар