Писна ми да ме игнориратОмръзна ми вече да се държат в университета с мен като с боклук. Всеки ден ме игонрират. Дали причината е, че съм мълчалив? И така отблъсквам хората? Еми като дете до 6-7 клас не бях мълчалив, обаче в гимназията станах мълчалив. Сега обаче пак започнах да ставам устат и разговорлив. Тъпото е, че вече съм им създал грешно първо впечатление и сега като каа нещо те не го възприемат все едно. Смятат, че щъм от началото съм мълчал и сега трябва да ги търпя. Е, да, ама няма да стане! Самочувствие вече нямам,всичко от него се изпраи,търпях обидите и подигравките в гимназията (пак заради некомуникативността ми),за който не ми беше зор,но сега просто ме убива всичко това. Толкова комплекси получих в гимназията. Радвам се, че вече не съм в гимназията, но миналото ме преследва. КАк да забравя всичко и да продължа. И най-важното да съм отново комуникативен? Иначе ме използват, но само когато имат нужда. И още нещо - предпочитам говоренето пред слушането, а те не ми дават шанс да говоря, а аз само им слушам тъпите простотии дето ги говорят. Не мога да разбера защо ме отритват. Всъщност мога - повечето от тях са богаташки дечица от перстижни квартали с БМВ-та. Само дето не ме познават. Желая им най-лошото на тези, които ме игнорират все едно не съществувам. Не съм нищо.04.11.2008. 23:30 |
|
Напиши коментар