забравих го- завинаги!Моята история.............е тъжна, но надявам се с добър край.Става въпрос за така наречената любов.Убедих се, че тя съществува, но по доста гаден начин.Влюбих се до ушите в едно момче.Толкова го обичах, че не е имало ден, да не плача за него.Той обаче разбра, че го харесвам( всъщност го обичах, но едва ли ще разбере) и..........общо взето ми се подиграваше две години.Игра си с мен, с чувствата ми.Така и не тръгна с мен.А аз само плачех ли, плачех, молех се, вярвах ,че ще се осъзнае, но не!Виждах в него принца, идеалът за мъж, а той се оказа боклук.Другите поне ти казват:" няма да стане" и това е.А моя само ме разиграваше.Не казваше нищо.Отрепка пълна!Закачаше се с мен, а после пред другите обръщаше нещата така, сякаш аз го преследвам.......и т.н.Затрих си времето в сълзи по тоя.Но в един момент си казах "край" на мъката и тъгата.Намерих някак сила и сега вече опитвам с друг.Много го харесвам и той е единственият, който успя да ме накара да забравя оня.За това ще съм му благодарна цял живот........Просто пак ще намеря любовта, но този път с човекът, който истински оценява мен и това, което му поднасям.А колкото до миналия- Господ ще го накаже!.Той не е безразличен към мен и като нищо ще ми се примоли някой ден, но вече е късно за всичко!08.05.2008. 21:08 |
|
Напиши коментар