Моята историяНе знам дали мога да пиша всичко, но поне част от историята. А тя е много тъжна, поне за мен. Не пожелавам на никого да премине през това, през което аз минавам. Но аз самата съм виновна за това. Защото съм наивна, и мисля че когато има грешка има прошка. Преди 11 тодини слещнах едно момче. Беше любов от пръв поглед. Няма по хубаво чуство от това. Повярвай те ми. Но сега съжелявам, че съм го срещнала някога. Живота ми щеше да е по хубав без него. Тогава беше дестка история. Бяхме гаджета 2 3 месеца, но нищо повече. На следващата година пак. Но пак пътищата ни се разделиха. До преди 2 години, когато го срещнах случайно. Защо съдбата ми поднесе това, не знам. И се почна всичко от начало. Почнах ме да се виждаме, да излизаме, и в един прекрасен момент нещата станаха сериозни. Даже прекалено. Но дойде и първата разправия. И след това всичко се оправи. Той се извини. Но почна да се повтаря много често. Той пак се извиняваше, и аз пак прощавах. Дойде момента в който забременях случайно. Решихме да го оставя. Но пак се скараме и той ме блъсна във врата, от удара направих спонтанен аборт. Не знам как преживях това. Той разбира се не беше до мен. Даже в болница не дойде да ме види. Не можел да понесе гледката. Разделих ме се. После пак се появи и пачна да се извинява, и колко много че обича и т.н.т И аз му простих. Защо ли!!! Отново заедно решихме да заживеем заедно. Преместих се при него. А всички ми казваха, той не е за теб. Но любовта е сляпа. И от там започна ада. Той започна да се занимава с бизнес който не е от най-чистите, даже напротив. Обясняваше че всичко било заради това, просто бил нервен,аз снищо не съм била виновна, че ние не се разбираме. Но скандали продължваха, даже почнаха и побоища. Но аз го обичах. И вярвах, че той може да се промени. И така живях една година. Жевеех в един омагьосън кръг. Едно и също се повтаряше все път. Молеше ме да се върна и се връщах. И мислех, че може да бъдем щастливи и да живеем в мир. Но накрая той просто изперка. Почна да се друса. И изперка. Моментите в който, мислише трезво бяха много малко. Почна ме дагони, да ме обижда. Да ме удря. Накрая не издържах и си тръгнах завинаги. Изхвърли целия ми багаж и дойде и счупи прозореца в нас. Полечих 100 от най-гадните смс-а които могат да бъдат написани. И така приключи всичко. До сега не вярвах, че може да съществуват такива хора. Да казват, че те обичат и в следващия момент да се отнасят по този начин. Знам, че ще дойде момент когато той ще се моли за прошка, но аз няма да му я дам. Защото в живота има прексани неща, а с него аз ги пропускам. Дали го обичам, да, винаги ще го обичам. Но никога няма да се върна в ада. Вярвам, че раните които отвори в моето сърце и душа един ден ще зарастнат и тогава ще бъда щастлива...13.11.2008. 01:02 |
|
Напиши коментар