НАДЯВАМ СЕ БОЛКАТА ДА СПРЕЗапознах се с Радомир преди 3 години.Работехме в един хотел.Той е симпатичен мъж на 30 години.Тогава не ми направи особено впечатление,макар,че нещо сякаш ми подсказваше,че ще представлява интерес за мен.
Един ден пътувахме за града в който живеем.Той седна до мен.Беше много зрял и спокоен.Държеше се мило,но някак ме възприемаше като дете.Аз се опитвах напразно да го впечатля с нещо.(Ние имаме 10 години разлика).Той често ходеше по дискотеки с големи компании и винаги чувах,че се занася с по някое момиченце.А си има сериозна приятелка.Това ме накара да си мисля,че той не я обича.Той спеше с други жени,обаче това явно не го притесяваше.Усетих,че е несериозен,но и усетих,че това негово кавалерско държание и неговата уравновесеност бяха едни от важните качества,които търсех в един мъж.Виждах го всеки ден,но бяхме на "здравей-здрасти".Аз обаче,все повече хлътвах :( Сезона приключи, решихме да се организираме и да отидем на хижа,целия персонал заедно за една вечер.
Той беше там.Всички доста си пийнахме.Аз пиех алкохол едва ли не,за първи път,защото преди това само си бях опитвала.Ама се натрясках за да ми дойде куража.
Радо беше сам на едната маса и аз отидох при него.Говорихме си и той започна да ме обарва,а аз му дърпах ръцете.Не исках да съм "момиче за една нощ".Започнах да му казвам,колко е сладък,че си го харесвам много,че ще ми липсва.Излязохме на чист въздух и започнахме да се целуваме.Радо непрекъснато се опитваше да ме опипва.
Знаех,че просто искаше да спи с мен.А някак си доста трезво разсъдих,че на другия ден,щеше да ме боли много,когато осъзная,че съм била използвана от човек,на когото държа.Всичко свърши само с целувки.На другия ден аз се държах като бебе и го отбягвах,ама ми беше страшно неудобно.Сбогувахме се.Той каза да се обаждам да се виждаме.След това се събирахме в разни компании,той понякога беше с приятелката си.Много ми ставаше гадно,защото аз непрекъснато мислех за него.
Дори и да си хванех някое момченце,късах с него,защото ме беше жал да го лъжа.Все пак имах чувства към друг.Другия сезон пак отидох да работя там,заради него.Той вече знаеше,че яко съм хлътнала по него.И се държеше доста нагло.
Странно,но аз се държах като дете,нещо което не го правех с никои друг,до този момент.Не можех да му кажа една дума като хората.Притеснявах се,изчервявах се.
А той нарочно "кръжеше" около мен и ме гледаше настоятелно.Наблюдаваше ме с приятелите си.Закачаше ме и му беше адски забавно.А на мен не чак толкова,защото това,което той приемаше за игра,мен ме нараняваше и въпреки това все го оправдавах пред себе си.Мина месец и нашия отдел го закриха.Наложи се да си търсим другаде работа.Целия свят ми се срина пред очите.Бях се борила цяла година да се върна да роботя там,заради него,а сега сякаш съдбата ми се подиграваше.
Последва зверска мъка и адски сълзи( без преувеличение) Последваха ходене по гледачки,баячки,църкви,психолози и къде ли не.Направо се поболях.Тогава разбрах,че го ОБИЧАМ и не мога да си представя живота си без този мъж.
На другата работа взимах страшно много пари,ама бях готова да я напусна за да се върна там,при него.Отслабнах много.Затворих се в себе си.Как можа един мъж да ми подейства така???Осмелих се да му пиша,какво чувствам.След това го помолих да се видим.Той 1000 пъти ми обеща,че ще излезем да поговорим,но не намери и 10 мин за мен.Опитах се да го забравя.И тогава като почнаха да ми изскачат разни съвпадения и ситуации свързани с него.Не го бях виждала 7 месеца и тъкмо като си казах,че го забравям-той ми изскочи на отсрещния тротоар.Седях с една моя приятелка в кафето и двете не можахме да вземем решение.Той беше с неговото момиче.Не ме видя.
И аз си казах,че ще се боря отново.Казах си,че човек не бива да се отказва от любовта си.Бях адски депресирана,много плаках,по няколко пъти на ден съм се свличала от рев.Молила съм се на Господ всичко да свърши неведнъж.
Успях да се уредя за тази година в неговия отдел.Не смеех да се радвам.Само като го видях...ИЗТРЪПНАХ.Той беше много мил,защитаваше ме много.Бяха го повишили-сега беше отговорник.Държеше се страхотно с мен.Наблюдаваше ме много.И разбиах от други хора,че разпитва много за мен.Аз се държах много по зряло вече,но сега той малко си бъркаше думите като говорихме.Когато сгрешах нещо със задоволство отчиташе,че съм била много разсеяна и ме питаще на какво се дължи,с лукава усмивка.Не веднъж му бях писала,колко много го обичам.На рожденният му ден,мъ честитих първа с километричен смс в 12:00. И един ден...тои реши да напусне....
Не беше минал и месец откакто работехме заедно отново.Аз просто не снаех как да реагирам.Знаех,че е под достойнството ми но го умолявах да остане.Бях готова всичко да направя за да бъде при мен.Ама той ми сподели,че не е щастлив тук.
И ми каза: "Миналата година,когато ти напускаше,аз ти казах: "Дени,не плачи,пак ще се виждаме" и ето ти пак дойде тук.Значи и сега може така да стане.
Цял ден му писах романтични послания,макар,че беше на 5 крачки от мен.Ама нищо не помогна.Реших и аз да напусна,но разсъдих трезво-ще изгубя и работата,освен любимото си същество.И останах.Всичко,до което се беше докосвал ме разплакваше...
Спрях да го търся.Сигурна съм,че очакваше обратното,ама нямам сили.Наистина разбрах,какво е да обичаш...Боли,страшно боли.Ама искам поне той да е щастлив.
В един смс му пожелах: Радо,нека бъдеш завинаги с човекът,който истински обичаш,Бъди щастлив"22.08.2007. 23:56 |
|
Напиши коментар