Защо си толкова добра?"Много го обичам", Господи, колко клиширано звучи? Но пък е истина, за мое най-голямо съжаление. Познавам го от 5 години. Той е млад, красив и известен (колко познато, ако сте влюбена в някоя филмова звезда). Знае за чуствата ми и си прави с мен каквото си поиска. Унижава ме, после ме преграща. Обижда ме, после ме целува. Отминава ме, а другия път все едно нищо не е станало. Моята грешка е, че правя всичко за него. Неговата благодарност е - презрение. Онзи ден му направих голям подарък, ей така, без повод. Какво беше учудването ми, когато вчера се обади (за всичките тези години го е правил 3 пъти) и със съвсем спокоен тон ме попита "Защо си толкова добра с мен, когато аз съм толкова гаден с теб"? Отговорих му истината, "Защото те обичам". Последва дълъг разговор на тема "Аз не те обичам, махни се от мен'' и отговори "не можеш да ми забраниш да се надявам". После, сами се досещате - рев! Цяла нощ безсъние, болки в гърдите, учестено дишане и всички симптоми на несподелената любов, на отхвърлената жена. Много ме боли, но ще ми мине. Преживяла съм по-големи загуби в живота. Но не в това е проблема, а някъде много по-дълбоко. Аз съм поетеса и колкото и странно да звучи Той е моята муза. Когато го видя, когато го чуя тогава пиша. Сега подготвям нова стихосбирка, а съм ограбена. В главата ми върти само една мисъл "Някой бе казал: Нещастието е заболяване на мозъка, аз ще добавя - несподелената любов е гангрена на душата. Може би само ако се докосна до страстта ти ще се излекуват проядените ми от скръб любовни центрове"!12.04.2008. 13:27 |
|
Напиши коментар