болезнена раздялаНезнам от къде да започна.... Аз съм момиче на 22 години и имах 3-годишна връзка с момче на 23години. Лошото беше, че тои учеше в София, а аз в Пловдив. Връзката ни беше от разстояние и пак ни беше хубаво. Отначало не беше толкова сериозна, но в последствие стана. На следващата година аз отново кандидатствах и ме приеха в друг град по-близо до София. Стана още по-добре за нас, виждахме се по-често, а и не само на празници...Разбирахме се, всичко беше добре, той ме запозна с родителите си както и аз с неговите, с всичките му приятели и т.н. Към втората година и половина той реши да замине на бригада в англия и мисля че от там тръгнаха проблемите. Всичко беше добре, чувахме се през ден...През всичките тези месеци, докато го чаках да се върне, нито един пат не съм му изневерявала, наистина го обичам. Понеже и тои ме обича и държи на мен след като се върна от бригадата, дойде да живее при мен. Чувствата бяха както преди, нищо не се беше променило и се обичахме, беше сбъднатата ми мечта да живеем заедно. Но проблемът да се разделим беше в това, че той не можа да си намери работа по неговите изисквания и възнаграждение. Заплатите тук са 350-400лв, най-много 500, а той си има висше образование и си търсеше работа по специалността но в продължение на един месец нищо не можа да си намери, изпадна в депресия, започна да ме обижда, а и парите му сваршваха. Накрая на месеца като му оставаха само 100лв.,и беше толкова изнервен се скарахме. Започна да ме обижда, жестоки обиди, да ме обвинява че съм го дърпала надолу, че го провалям и си стегна багажа....И сега просто не мога да спра да плача....Изпаднала съм в най-голямата депресия в която съм била някога и даже и в момента, в който пиша това също плача...И вече животът ми няма смисъл..07.11.2008. 12:41 |
|
Напиши коментар