Моята полиция ме пазиЧетирима цивилни полицаи са нахлули в дома на съпрузите Айсел и Сабахатин Мустафови - бивши полицейски служители - в Кърджали в петък, малко преди полунощ, пребили семейството и техен гостенин от Турция, а призори се оказало, че адресът е сбъркан.
"Нахлуха и без да се представят проснаха мъжа ми на земята, като насочиха пистолет в главата му, не знаехме кои са, помислихме, че са престъпници, стресът беше ужасен", разказава Айсел Мустафова.
Дъщеря й дошла да види какво става, след като чула шум, ударили и нея, свалили я на земята, а същата съдба сполетяла и самата Айсел, която през това време била в спалнята и се опитвала да се обади на полицията и на съседите си.
"Цялото това действие се разви пред очите на племенника, който ни е дошъл на гости от Република Турция, и дъщеря ми. Когато тя се опита да се скрие от полицаите в стаята си, един от мъжете така блъсна вратата, че й сцепи главата", разказа още Айсел.
Тя твърди, че племенникът й, който по време на нападението е спал, бил хванат от един от полицаите и след като го разтръскали добре, бил проснат на земята, при което са счупили очилата на момчето.Коментари (4) 27.07.2010. 11:34 ТВУИмам голям проблем.На 16 съм.Имам проблеми със закона.Няколко пъти са ме прибирали за побои и притежание а леки наркотици.Проблемът ми е че ми казаха че на следващо провинение отивам в ТВУ.Ако може споделете какво е там и какво представлява въобще.Има ли много мангали??Коментари (8) 26.07.2010. 23:20 как да намаля агресиятане знам какво ми е,но не е нормално агресивен съм едвам се сдържам понякога си мисля ''ако убия тоя няма да ми пука че отивам в пандиза'' не съм стресиран,нямам проблеми вкъщи и в работата,но просто от най-малкото нещо получавам това прояждащо чувство просто не издържам мразя сички и ако можех сичките да сам ги убилКоментари (4) 25.07.2010. 23:46 Моля ви за съветИздирвам едно момче от Пловдив, казва се Елиян Калайджиев. Ако имате връзка с него или сте го виждали, пишете тук! Спешно е.Коментари (1) 16.07.2010. 22:12 Турците ни превзематЗдравейте. Живея в град Варна. През лятото ходя естествено на плаж, о харесвам плажовете да са по пусти по-далеч от града и цивилизацията. Ходя на юг от Варна на местноста "фичоза" "черноморец" и "паша дере"
този уикенд ходих на "паша дере" 15 км на юг от Варна по черноморието. Възмутен съм.. български мобилен обхват няма. забелейете в северна българия съм и няма обхват български но два турски имаше и то доста добре се хващаха.. около 2-3 4арти4ки обхват и ми се наложи да звънна до някъде и званях през роуминг ужас само 10 лв ми е взело за 2 минутки разговор. Представете си разбирам да сум до турската граница че да мога да хвана турски обхват а аз имам наи-малко 200 клм до турция ужас.. опитвах се и радио да си хвана.. същата работа поже4ето бяха турски радиа.. от Варна също като тръгна на север към зл пясъци пак българско радио трудно се хваща............... само турски.. и не знам към кого да се обърна кой да ми помогне и не само на мен а на цялата ни държава.. помогнете ми приятели да помогна на всички това не е шега това е лудост!!!!!!!!!!!Коментари (15) 04.07.2010. 23:51 ПОСЛЕДЕН ОПИТ ПРЕДИ СМЪРТТАЗдравейте! Аз съм момче на 25 г. Обръщам се към вас с призив да ми погнете, било със някакъв съвет, или коментар относно това което следва да прочете, защото все по-често мисълта за самоубийство се прокрадва в съзнанието ми.
От малък усещах как съм в пъти по-различен от останалите, но си мислех че това с годините ще се оправи, но уви, не ставаше. Имах проблеми с общуването - никакви приятели, сам самичък винаги, отделен. Почти никога не съм говорил, общувал. Цялото ми детство премина покрай родителите ми, бабите и дядовците. Всеки опит да завържа някакъв контакт се проваляше. И така годините си минаваха, живеейки сам със себе си, във своя си свят. Друг факт е, че все нещо ми се случваше и все бях по болници - счупвания, изгаряния, падания. Друго странно нещо е, че още в детската градина развих разни влечения към садизъм и мазохизъм, и още някоии парафилии, за които и до днес пред никого не съм споделял. И така до 13 години, когато ми се случи най голямата трагедия - един бетоновоз ме сгази (буквално) и това рефлектира върху нервното състояние на всичките ми близки. Както и да е, бързо се възстанових, да не повярва човек, като при такава катастрофа крайния резултат би трябвало да е смърт на място или ампутирани крайници. Но уживях и съм горе долу читав само дето, навсякъде се придвижвам с колело и не мога да работя обща работа, където се изисква да си прав през цялото време.
Относно образованието ми....целият ми ученически път премина бавно и безславно и с хиляди мъки от моя и от страна на родителите ли. Защо ли, ами оказа се, че имам някакви форми на дислекция - бавно асимилирам, трудно чета, а пък за писане не може да става и дума. За един предмет отделях цял ден. По медицински път успях да вляза в езикова гимназия, но три години след това ми се наложи да се преместя в общо училище. Та завърших някак си, но почти без никакви познания. След това имах чувстото, че съм като блокирала маширана, на която са и задени хиляди команди. Имам предвид че бях на възраст вече, в която се предполага че трябва да имам някакви знания и умения, а живота си искаше своето. За съжаление тях ги нямаше. Липсваха ми елементарни познания за света, общуването, за половите отношения ( и до сега не съм имал полов контакт). Буквално все едно че бях от друга планета. А вече трябваше да се мисли за работа или за университет. Тъй като нямах никакви алтернативи за работа, като се имаше пред вид физическото ми състояние, записах в частен университет и две години просто ей така отлетяха. В крайна сметка, зарязах го. После реших че, ще се работи. И така където и да започвах работа, превръщах живота на хората в ад със странното си, „извънземно“ поведение. След това реших да пробвам да се занимавам с музика и един сезон успях да се задържа с една група и да изкарам малко пари. След което, разбира се, ме изгониха. Със спечелените пари пак опитах да направя нещо за развитието си . С хиляда мъки успях да завърша един частен колеж, взех си шофъорска книжка, записах курсове по английски. И така дойде момента в който осъзнах, че не е съвсем невъзможно да се справям с живота. Започнах да чета, да се интересувам, да запълвам пропуските в знанията си и така последните две години. Но проблема е в това,че толкова житейски уроци съм изпуснал, че не знам дали цял живот ще ми стигне да наваксам, а изискаванията и конкуренцията все повече растат.
Винаги родителите ми са били до мене и са ме подкрепяли и сега го правят, но просто не знам как бих могъл да се справя с живота по нантатък, защото не знам до кога ще са накрака още за да могат да ме издържат, докато си стъпя на краката. Сега тази година пак ще записвам някаква специалност, но и идея си нямам как ще уча. А тези прблеми които вече изброих, още ми стоят на главата и не знам от къде да черпя сили да се справям със всичко това. Още повече че имам проблеми и с килограмите, което допълнително ме комплексира. Друго което забравих да споделя е че, съм с ужасно благ характер. Винаги съм изпитвал нужда да помагам с каквото мога. Никога не съм таял злина и не съм вършил користни дела, и съм изключително честен. Може би човек е добре да имам такива добродетели, защото по тях се различаваме от хищниците, но на мен повече са ми пречили, отколкота да са ми помагали, защото винаги са ме правили страшно раним и зависим от мнението на другите.
Всеки път със стах излизам от вкъщи, защото повечето хора са зли и само да усетят, че си с нещо по слаб от другите, гледат да те „изядът“. А не ми отива и да съм лош, защото самата ми физиономия е още пуберска, а пък сам и уязвим заради травмите.
Най много ми тежи в момента неумението ми да приказвам, да комуникирам. А в обществото това е жизнено важно, за да можеш да се адаптираш към различните маси. Колото и вестници да чета, и книги, да чета досега не съм провел и един ефективен разговор. Реакциите ми са нелогични; никога не изричам неща свързани с темата, колкото и да се опитвам; през повечето време, да не кажа цялото, мълча. А когато се запозная с някой интересен човек, направо се разкъсвам вътрешно, че няма с какво да го заговоря или ако има то ще е нещо глупаво.
Ето това са нещата, с които ставам и лягам всеки ден и не знам докога ще успея да се спрявям с тях. Вече не минава и ден, в който да не мисля за самоубийстото като вариант за изход.
Благодаря на всички, които са изчели всичко това. Ще съм благодарен на всякакви съвети, коментари, критики. Просто имах нужда да споделя, защото досега не го бях правил с никого...Коментари (16) 28.06.2010. 15:47 СПЕШНО - Как да избягам от затвора?Здравейте! В момента съм в единична килия в пазарджишкия затвор - благодарение на това, че подкупих един от пазачите, успях да се докопам до Интернет. Спешно ми предложете някакви начини за бягство от тук. Чакам вашите предложения. Благодарим предварително!Коментари (13) 27.06.2010. 16:49 Обрахме богаташчеПреди няколко дена с мои приятели няма да назовавам имена минахме край една страшно яка къща наблюдавахме известно време от любопитство и после видяхме че там жиее сам човек едно иступано богаташче с моите приятели си сложихме маски бихме му инжекция за да заспи разбихме сеифа и ограбихме парите бяха към около 50 бона с момчетата си ги разделихме преоблякахме се там с кустюми зехме ценните вещи и излязохме но единият ми фр заедно с другия се вурнаха и одариха човека по главата тои беше около 25 годишен но много изтупан и богат те го одариха с шише по главата и избягахме и аз се хурнах и взех два ключа от някакжи коли и сега се чудя какво да права с колите наи вероятни ще им сменя регистрационният номер и ще ги задържа но приятелите ми незнаят какво да правя сега имам много пари и ме е страх от едно че нямам огризенияКоментари (7) 24.06.2010. 20:09 Хванат от полицията..Веднъж аз и един мой приятел(ще назовавам имена на няколко човека) се разхождахме и отидохме да видим друг приятел Деян който ми се беше обадил да отидем на един строеж наречен "Четвърто Основно" училищешнаречено е така защото в моят град Горна Оряховица това щеше да бъде училище както и да е). Отидохме при този Деян и те започнаха да ни целят с камани и ние почнахме на майтап. Докато не дойдоха трима наркомани и не почнаха да хвърлят пиратки(не знам какви бяха но бяха доста силни). С моят приятел(единният ще го наричам Петър) Петър чухме аларма на кола. Тогава той ми каза"това сигорно са куките" аз му викам "не са бе, тук минават хора" поедно време Деян и другите ми приятели избягаха и Петър също докато се осетя полицаите бяха до мен и почнаха да ме разпитват.. Когато ми разказаха ми казаха да не се навъртаме наоколо(защото имаше еидн случай едно момче падна в асниорна шахта в една зграда на ДНА(Дом на Народната Армия)). Казах ми да вървя към колата и (сега следва смешната част) отначало си помислих че ще ме водят в ареста и сложих раце на тила и се облегнах на капака с думите "не ми четете правата знам си ги".. И те ми казах да се махам от погледа им че да не стане лошо аз избягах и на другият ден се измайтапих с Деян и му казах че от полицията ще идват в тях той се насра от страх и тръгна да си удря глажата ж стълбите..Коментари (1) 15.06.2010. 23:21 GmelMnogo obicham da pusha treva.Vednag neshteshli svivam si poredna cigara v parka i hop dve motorizirani chengeta - ei ti tam kakvo pravish?Kakvo e tova v plikcheto ia da vidim.Aha treva.Sled koeto izvikaha edna patrulka da me pribere v raionnoto.Prieha me v edna staia a vatre edno edro chenge s strashen razmazan pogled i s sopa v raka mi vika - kazvai ot kade vzimash stokata a az mu otgovariam ami otglegdam si v kashti imamoshte malko.A toi kato povdigna sopata nad glavata mi otnovomi vika - ne me lagi kazvai che shte te otepam.A az pak sashtoto a toi - ia da vidia trevata.Pogledna v plikcheto pomirisa i vika kakav e toia gmel be taa treva ne e hubava.Az si vikam brei tozi goliam poznavach shte izleze.Posle idvat dvama drugi s dve rastenia v race toku shto otkasnati i mi vikat drag gi za malko.Az parvo se drapnah zashtoto si mislia che iskat da me nabediat neshto no nakraia gi vzeh a te mi kazvat - ot uvas gi vzehme.Az unas niamam takiva raztenia i kazvam ne e viarno.Veche si pomislih che shte me nabediat nespravedlivo no dobre che beshe shefat i da im kage da me ostaviat namira.Nakraia shtastliviat zavarshek - Pusnaha me i mi varnaha trevata bez da imam problemi.Kato izlezoh pred raionnoto si svih edna cigara i si ia izpushih radosten.Naistina trevata ne beshe mnogo silna i za tova me pusnaha.Tova si beshe spravedlivo ot tiahna strana.Ta kvo losho sam napravil.Ne sam prestapnik.Obicham da pusha i da pia sashto.Коментари (3) 22.05.2010. 01:54 |
