аз сьм моми4е на 14 по4ти на 15.... 4уствам се отвратително... Няколко ве4ери 4увам как на6ите се 4укат... майка ми е на 34 а ба6та ми на 36.... Мисля 4е е нормално да правят секс, но нз 4уствам се мн...
Важно:
-Можете абсолютно анонимно да споделите Вашата история, вашата емоция или случка която по някакъв начин Ви е променила живота, а може би е изиграла важна роля в него. Или пък просто да си попишете, Пари не искаме!
-Страницата ви гарантира пълна анонимност и коректност спрямо публикуваните от вас пикантерии!
-Не бива по никакъв начин да споделяте лични данни или да засягате трето лице.
-Непълнолетните да се чувстват поканени да напуснат, заради нецензурирания език и естеството на публикуваните материали.
Моята красива и тъжна първа любов
Тогава бях на 16..Възраст в която всичко ни изглежда розово...красиво..и сме адски любопитни и наивни...Красива съм, красива бях и на 16,добре развита, с хубав бюст,стегнато тяло..Не се оплаквам от това че мъжете не ме забелязват ...
Направих странна постъпка тогава..Преценете вие дали е грешка или не...
Историята започна така:
Прибирам се аз от училище един ден...замечтана и усмихната...Вървя си на тротоара и спирам на един светофар за да чакам зеленият цвят..По едно време чувам адско викане и някой се блъсква с сила отзад , в мене...Обърнах се и видях двама мъже да се бият.Уплашена се развиках но беше малко късно мисля...Единият избяга а другият лежеше до мене , буквално до краката ми, целият в кръв!Разтреперана звъннах в една болница(няма да споменавам имена) и повиках линейка. Незнам какво ме накара да го направя, но клекнах до този мъж...Хванах ръката му и му казах с треперещ глас: Спокойно линейката идва!А той отговори с много болка в очите: Благодаря ти !! и стисна ръката ми.
Линейката дойде...взеха го и лекарите ме попитаха, какво как е станало, и дали искам да го придружа до болницата.Аз без много да мисля, незнам ПАК защо..се качих в линейката с него!През цялото време до болницата той държеше ръката ми!Влязохме в болницата ,прегледаха го лекарите и го настаниха в една стая на 7ми етаж, казаха че е с леки охлузвания , натъртвания и няколко рани на главата.В следващите 2 дни трябвало да остане при тях в болницата...
След като го оставиха в стаята,и си тръгнаха , аз останах насаме с него и реших да си тръгна...Тъкмо отворих вратата с думите: Чао.. и той каза: виж чакай...знам че направи добре като се обади на линейката за мене...но моля те обади се на майка ми и и кажи къде съм защото ми откраднаха моя телефон..Нямаше как да му откажа..Звъннах на майка му, тя дойде в болницата и аз си тръгнах...През цялото време до нас, и цяла вечер мислих за него...Незнам какво ме беше накарало да мисля така за него.. На следващия ден в училище, споделих случката с приятелка..тя ми каза:Иди пак при него!
Аз доста се замислих но си казах: е какво толкова,ще ида да го видя как е!
Купи плодове и отидох при него..Когато влезнах в стаята той беше сам..Спеше. Седнах до него,чувствах го много близък незнам защо , и се загледах в лицето му.Нямаше ги вече тези съсиреци кръв...поддутините бяха леко спаднали...
захласнах се и продължавах да го гледам как сладко спи..
По едно време той отвори очи и аз леко изплашена се оддръпнах назад. Той каза с съвсем различен глас от предния ден:Не съм толкова страшен миличка..нали?
Само се усмихнах и не казах нищо.Оставих му плодовете и пак си тръгнах...беше ми кофти че не се познавахме а аз му ходих на свиждане!!Той стана бавно от леглото и тръгна да ме изпраща..Запознахме се и ме попита за какво съм дошла...Аз се направих че не съм чула и си мълчах...Точно преди да се кача в асансиора,той ми каза:Може ли да ми дадеш телефона си?Запиши ми го на този лист моля те!-и ми подаде лист с химикал.Аз учудена отвърнах:Но защо ти е?А той:Ами благодарен съм ти за всичко което правиш,ще се радвам да излезнем на кафе или ресторант някой ден.
Записах номера си и се качих в асансиора...
На следващия ден телефона ми звънна..Беше той..Уговорихме се да излезнем на ресторант...Нямаше проблеми за мене,майка ми с баща ми също бяха на вечеря и аз реших и аз да излезна... Срещнахме се...Дори се прегърнахме като се видяхме...Влезнахме в един ресторант..поръчахме си..и се втренчихме еди в друг...Не усетих даже кога устните ни се допират в нежна целувка.....Беше страхотно...Вече се бях влюбила..Харесвах го...
След ресторанта решихме да отидеме в един парк в центъра на града ни който е много голям и много добре поддържан...Седнахме на една пейка там и се загледахме в звездите...Беше ми хубаво...обзе ме някакво странно чувство даже незнам как да го нарека..Обърнах се към него и започнах да го целувам бавно и нежно...Той правеше същото...Беше ми така хубаво... не след дълго усетих че съм мокра...исках го!(Тука е момента да отбележа,че бях девствена)! Имала съм много моменти но до секс не се е стигало..все се чувствах неподготвена...
Целувахме се ние..и по едно време седнах варху него...Бях готова за него!Знаех че ще бъде той!Той ме погледна и каза:Миличка сигурна ли си че го искаш?Да не съжаляваш после за нещо?Помисли си моля те.Аз отвърнах: Да ..искам те..тук.. Бях с мини поличка , той галеше бедрата ми бавно...адски ме подлудяваше...Разкопчах дънките му и напипах през боксерките му, неговия член...Той ме целуваше по шията,разкопча ризката ми и започна да ми целува гърдите...Направо летях от удоволствие...Прокара си ръката по бедрото ми а аз му я взех и я сложих между краката си...Той леко ми дръпна прашките настрани..и свали боксерките си по надоло...Каза ми да се навдигна лекичко ...Направих го да...И той допря члена си в мене...Тук беше момента да му кажа че съм девствена...Казах му..А той отвърна: Само искам да съм сигурен че го искаш...Аз се усмихнах и му казах да продължи...Напътстваше ме..Каза ми да седна леко варху него и ако ме заболи да спра...Гледала съм по филми,по списания съм чела, че първия път имало болка и имало кървене доста...
Не,,,с мене не беше така...Бяха адски възбудена и болката беше минимална...Той проникна в мене,аз леко стенех...правехме го много нежно...имах чувството че той е моят мъж, и не искам да го пускам никога!Вечерта завърши прекрасно...Изпрати си ме до в къщи, целуна ме и ми каза: Обичам те! Прибрах се в нас и бях на 7мото небе...Провървя ми в училище...не се карах вече с родителите си...
Връзката ни беше доста добра,емоционална,продължаваше 2 години, ..до преди 1 месец,когато се случи нещо фатално...
Бяхме в нас, пиехме кафе и гледахме филми,когато реших да го попитам дали е имал сериозни връзки до сега и дали е обичал някога преди?(все пак беше на 26)..
Той леко наведе глава и каза:Ще ти кажа нещо лошо..Наистина лошо...Знаех че ще ме съсипе,виждах го в погледа му и в тона на гласа му..
Той започна:Надявам се да не е много късно но не мога да го крия повече..Имам връзка с друга жена от 6 години...!!!!!Обишам те наистина,свикнах с тебе,искам си те само за мене.....Аз го прекъснах:СПРИ! Разплаках се не исках да слушам повече, казах: Как не те е срам да ми го казваш след 2 години?На глупачка ме правиш ли?Мислиш си че съм малка не разбирам нищо...Знаеш ли колко те обичам и какво значи това за мене?Знаеш ли че съм имала безброй възможности да бъда с други мъже,но съм отказвала защото исках тебе?Ти ми беше първата наистина любов!Исках те!Искам те и сега!Но явно лъжите са били доста..Незнам как съм била такава глупачка и не съм усетила..Как си прикривал всичко??МАХАЙ СЕ!Не искам да те виждам!Не искам нищо свързано с тебе!Плаках плаках силно и виках...Той също се разплака и посегна да ме целуне по челото...Аз го блъснах и казах пак: МАХАЙ СЕ!НЕ искам да те виждам повече!Наведох се и залаках още по силно...само чух как вратата се затваря...Цял ден и цяла вечер плаках...Смених си картата на телефона,смених си даже телефона,не исках нищо да ме свързва с него...! Преди 2 седмици ми звъни непознат номер...
Беше той..Говореше ми как съм му липсвала..как се е разделил с другата и как ме иска пак при него...Наведох се и с сълзи на очите натиснах червената слушалка на телефона си...Интересно беше едно...Това стана точно когато бях на същия светофар в който преди го бях видяла целият в кръв,и от където беше тръгнало всичко...Сега 1 месец след раздялата ни се чудя..."Дали не беше по добре да го оставя сам с лекарите и да си живея скапания безразличен живот с грозните мъжки подмятания за секс и прочие?"
Някой от вас ще ме критикуват за постъпката ми..но чесно да ви кажа...Не съжалявам...Имах нужда просто да споделя...Прекарах си страхотно тези 2 години въпреки че сега ми е кофти... но така е..това е жъвотът...Времето лекува....да се надявам че наистина лекува. Кристиана,София
;( Много добре те разбирам и много добре разбирам болката ти ;( Преживях нещо подобно само , че моята история продалжи само една година ! Сачустфам ти , но понякога живота е наистина жесток...
И аз си мислех че сам срещнала ЛЮБОВТА , но само така сам си мислела ;(
Мислех че тои е мъжа...но се оказа че не е ;(
И да ти кажа чесно ОЩЕ го ОБИЧАМ !!! Но се надявам да го забравя...!
Желая ти всичко наи хубаво и искам да ти кажа че историята ти ме докасна
Не бях чела или слушала отдавна нещо толкова истинско !!!
Времето лекува всичко и се надявам да заличи и моите рани...
Ако т ентересува моята история потарси я в саита под заглавие
``Как да го забрава как``
Вчера вечерта прочетох историята и някак си много силно ми въздейства. Днес цял ден си мисля за прочетеното, и ми звучи като някой сценарий за филм. Е като се има в предвид че това е истинска история въздействието е още по силно, и да си призная много ми се иска да си поговоря с авторката, просто така, не знам дали на нея в момента и е до разговори и още повече с непознати хора. Но Kристиана ако имате желание кажете как да направим връзка, а ако нямате ще Ви разбера. Пожелавам ви приятна вечер, и дано срещате само добри хора като Вас.:)
Страхотна история, стилно и искрено написана. Малко са вече така изложените изповеди. Радвам се, че има такива хора като теб. Повечето биха отминали така все едно нищо не се е случило. Не трябва да съжаляваш за това което си направила дори след веме то да ти е донесло неуписуема болка. Нали остава спомена за една любов като по филмите. Много хора биха искали да изживеят същото, но не на всеки се отдава възможност. Знам,че болката е много тежка, но по редовете които си написала разбирам,че ти си човек със силен характер, който държи на стойностние неща в живота, горд и непоколебим в решението си и дълбоко в себе си ще намериш сили да се справиш със всичко. Искрено ти пожелавам късмет и успех в живота и скоро да срещнеш подходящия човек за теб, който да ти даде всичко онова което искаш и заслужаваш.
Напиши коментар