Голяма Ревност ... Помогнете ми ...Ходя с едно момче от 2 години . Обичам го много и тои ме обича много. Но той не спира да ме ревнува. Не ме пуска да излизам никаде без него ... Какво да правяя?? Помогнете ми ... Той се държи така все едно вече ми е мъж !!!Коментари (5) 04.07.2009. 10:18 DuxoveНа мене пак една вечер се прибирам от кафе и какво да вида от другата страна на тротоара седи един човек пред уличната лампа седи погледнах го по внимателно но не беше човек а дух.Защото не се личеше беше като черна сянка под светлината на лампата...уплаших се и почнах да варвя по баразо. Много странно и лошо преживяване беше.Коментари (1) 24.06.2009. 13:25 Един нелеп край!Имаме връзка от 4 години. Може би е доста, но за мен е сякаш от вчера. Всичко започна шега, дори не съм си и помислила, че тази връзка ще прерасне в голяма изпепеляваща любов.
Доказали сме се един на друг, че се обичаме, но като че ли все още не си вярваме. Аз съм на 24 години, а той е на 26. Всичко започна откакто си купих компютър.
Обичам да общувам с хората и да се забавлявам, но точно това мое "общуване" ми донесе най-голямата беда. Веднъж приятеля ми разгледа скайпа ми и видия неща, които не трябваше. Обяснявах му че това е само вид чат и че не вложих абсолютно никакъв смисъл в думите , но той не искаше и да слуша.Тръгна си и след един ден ми се обажда и ми казва че всичко е свършило между нас, каза ми "Край!". Толкова много го умолявах да не прави това, да ми даде шанс, да ми прости, но той бе непреклонен. Оттогава досега аз съм сама, мъката ме изгаря, всичко около мен ми напомня за него и за моментите прекарани с него. Тази раздяла ми навлече и депресия, ходя ла лекар, пия хапчета но лекарите казват, че трябва сама да си помогна и чак тогава те могат да се включат. Но повярвайте ми - трудно е!!!!Коментари (1) 22.06.2009. 18:01 Слаб съмМоят проблем е следният. Мъж съм на 27 г и съм с тегло 65 кг височина 172 Много е кофти да си толкова слаб, момичетата май ме отбягвят заради това, кажете какво да правя, а се храня уж по две филии хляб три пъти дневно ям скара манджи десерт и т н и не напълнявам, ядосвам се често може ли да е от нерви, да не е рак страх ме е помогнете !!!Коментари (11) 22.06.2009. 11:04 слаба ели дебелаздравете моляви дами кажете вие мажете какви жени предпо4итате.. пални4ки ели слаби4ки кои ви по харесват, за6тото аз сам на 17 и сам 170 и тежа 82кила! искам мажете да кажат кои жени предпо4итат и кои ги превли4ат моляви важно е за мене!Коментари (16) 19.06.2009. 07:38 ако искате прочетете историята на един бедняквсе ми се иска да си вярвам че съм хубаво момче, здраво с някакво хубаво бъдеще, но съм бедняк и живота ми няма смисъл. разбирате ли постоянно се депресирам от това че баща ми не ми помага финансово и психически. Нямам баща на който да се упра. На 20 години съм, нямам нищо в тоя живот, не виждам и бъдеще за себе си в момента. нямам пари за нищо и нямам мотивация пак за нищо. сринах се съвсем скоро. имах големи амбиции за какво ли не. мечтаех. очаквах. сега съм провал. сега имам нужда от помощ. имам нужда от истински баща, който да ми дава надежда и увереност. имам нужда от близки. знам това са празни приказкиза вас. вие си имате приятели, гаджета и т.н. нормални сте. писна ми. искам промяна. не знам как да ви обясня какво ми е. думите не стигат - в момента съм в апатия, не възприемам нищо. не се радвам, не ми е мъчно. само от време на време съм нервен.
гнус ме е от това което съм, искам нови дрехи, но няма пари за такива неща. сега веднага ше кажете че си плащам интернета нали. ама не става въпрос за това.
аз съм вечно гладен, искам вече да живея нормално.
момичетата ме харесват, явно им допадам визуално, разбирам го по това че ме заглеждат сравнително често.
Но аз съм загубеняк. много си мечтаех да имам хубаво момиче, някой ден да си изградим прекрасно семейство и тя да се гордее с мен, както и аз с нея, но съм негодник. аз нямам нищо. не виждам бъдеще за себе си. какво мога да дам аз на едно момиче.
имам нужда някой да ме оцени. имам нужда от съвети и подкрепа.
иначе ми е ясно сега какви ще са коментарите
"лайнар" смърдел, смотаняк и какво ли още не.
обаче хора, аз съм израстнал с изключително много лишения. много ми е тегаво.
от малък си нямам дрехи и у нас ядем супер малко ядене и то все някакви мизерии от рода на боб, картофи и зеле.
в момента не живея с родителите си. бедността ми е повлияла прекалено много.
за мен пилешкото месо е лукс. месото като цяло е лукс. кренвиршите са лукс, кашкавала е лукс. за мен тези неща са все едно за вас някой скъп ресторант - посещавате го един път на няколко месеца.
за дрехи да не говорим - това да си купувам нови дрехи е огромно събитие за мен. ако щете ми вярвайте, но аз треперя в магазините за дрехи, когато си купувам, гледам като луд там....
не знам вече кое е нормално и кое не е.
много бих искал един ден живота ми да се оправи. много искам да имам нормален живот. знам че никой няма да ме оправи, знам че всичко зависи от мен. просто ми трябва малко надежда. имам разни идеи. имам разни виждания за нещата. но всичко ме подтиска. смазва ме. станал съм комплексар.
желая здраве, щастие и успехи на вас и на вашите деца, а аз дано някой ден се оправя. все още го вярвам. все още имам надежди. но имам нужда и от подкрепа. живот и здраве, времето ще си покаже.Коментари (13) 19.06.2009. 04:53 Вашите проблемиАз не мога да разбера как може да пишете само амаСАААМО за секс и за пишките си
явно младите са пълни улигофрени в наши дниКоментари (4) 18.06.2009. 15:34 ПломбаПреди да ми се случи това бях едно много щастливо и жизнерадостно дете.Живеех си най - нормално с мама и тати, играх си с приятелите ми и като цяло в животът ми нямаше никакви проблеми.Но много добре не е на добре.И естествено се случи най - лошото .. в един най - обикновен ден, докато си миех зъбите, разбрах,че единият ме боли.Реших,че ми няма нищо и не му обърнах голямо внимание.И ето сега две седмици по - късно аз казвам на мама и тати, че ме боли зъб и те ми казаха да отида на зъболекар.. е отидох .. и какво да чуя.. ИМАХ КАРИЕС!!! Когато чух тази дума изпаднах в нервна криза.. влязох в болница..а пломбата не закъсня.. сложиха ми я и светът ми се срина..тази бяла пломба на хубавите ми жълти зъби .. не можах да преодолея стреса и се затворих в себе си.Спрях да излизам с приятелите си и спрях да ходя на училище.Не можах да приема факта,че имам пломба и затова реших да сложа край на живота си.. дълго мислех как да го направя и накрая то ми се яви!Щях да си извадя зъбите си един по един и накрая да си прережа вените.. Е НАПРАВИХ ГО!!!!
И все пак никога няма да забравя този ден ..Коментари (7) 16.06.2009. 18:16 Загубена любовЗагубих любовта на живота си вече не ми вдига телефона сменила си номера 2 години бяхме заедно а сега ми казва че повече не желае да ме види че не иска да има нищо общо с мен . А аз не мога да се откажа от нея защото много я обичам , а тя казва че ме мрази , а преди твърдеше че много ме обича.Какво ли не направих заради нея днеска щях да се самоубия счупих предното стъкло на колата си от яд.Сега незнам какво да правя не мога без нея затова трябва да умра много ми е мъчно само на 20 години съм още нищо не съм видял от живота.Скоро ще се самоубия .Коментари (6) 15.06.2009. 11:19 проблем със мамаПреди 1 година баща ми си замина от този свят. АЗсъм вече голяма , но страдам от психологи4ен тормоз от моята родна майка.Какво да правя, тя се е вкоп4ила в мен и не се интересува от моето желание и поптребности само и само да съм до нея да я съжалявам и тя да се сърди ако нещо не е по нейно желание.помогнее ми, ще кажете,че аз съм си виновна,че съм позволила да постъпи така с мен.трудо ми е, и няма кой да и обясни , че аз имам нужда от свобода, от това да се срештам с приятели. та аз съм само на 40 години, не съм семейна,без деца,как да направя тази стъпка, ако иаз съм като моята майка,само ще измъчвам детето си.Помогнете ми да се справя.Коментари (5) 15.06.2009. 03:00 |
