охх.... господи какво направих от гняв!!!Хора нз. но това което направих много сажалявам щото осакатих едно момче!Бяхме се скарали с моята приятелка и не бяхме се виждали от седмица щото аз съм си голям инат и държа на своето!Но толкова ми липсваше че чак откачах без да я осещам и се реших стига съм се инатил и да отида при моята любима!По пътя взех и цветя като истински дженталмен като стигам до блока и тя с едно момче на една пеика и се прегръщат и милуват!а това момче тренира при фудбол в одбора ми!и реших за правилно да се пребера и да си сабера мислите и да си обесня как може за толкова кратко време да ме забрави!дойде време за тренировка и той дойде а и той сякаш имаше поглед за вина в очите си като започнахме тренировачен мач аз от злоба му влязох зверско в краката след което се оказа че кракът му е счупен!После дори и не отидох на свиждане в болницата щото го мразех!!!но ся сажалявам защото от големия ми гняв го осакатих!!!
Моля ви кажете какво да правя вече приятелката ми сме разделени доста дълго време нз вече дали ме обича също така и нз как е момчето! ако му излезе някакво увреждане на кръка никога няма да си го простя!Защото крясаците на терена и болката която го подлудяваше беше голяма!Коментари (5) 06.07.2008. 01:22 ТрагедияЗдравеите аз съм Дулсе-Мария на 21 години съм уча в България но съм от Лос Анджелис Искам да ви разкажа една много тъжна история Която ми се случи ИстИна е не бих си измислила такова нещо такава трагедия
Преди 1 година и 4 месеца тръгнах от Пристанище ''Атлантис'' в Лос Анжелис С кораба Катрина на който имаше 700 пътници .Пътя трябваше да е 6 дни Още първия дет от тръгването ми реших да се разходя и да разгледам кораба посетих 3та класа (аз бях 2ра класа) кораба Бе6е наистина огромен в 3та класа видях 1но мом4е бе6е ужасо Красив казваше се Томи Влюбих се в него лудо той в мен също Той бе беден но това не ме интересуваше Обикнах го Срещахме се тайно в резервната каиута съобщиха по станцията че наближава товарен кораб но капитана на Катрина не обърна внимание След 15 минути Докато бях в прегръдките на Томи разбрах че с нас е свършено имаше лодки само за 600 души нямаше място за 3та класа защото там бяха по-бедните хора и на никой не му пукаше за тях томи седна на земята и ми каза че ме обича и да му обещая че ще се омъжа и ще имам много деца тръгнах да го прегръщам но някаква жена ме хвана за раката и ме бутна в една от лодните държаха ме там зада не скоча в водата при сблъсака Катрина Избухна в Пламаци Заедно с най голямата си любов сърцето ми потъна в дълбините и остана там завинаги...
ИСТОРИЯТА НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ИСТИНСКА Е ПОВЯРВАЙТЕ МИКоментари (2) 05.07.2008. 19:28 незнам какво е лобов и умраза приживеи моятя трагедия и после ще помислис нат живота които т едаденздравете на всицки във вертоялният сват на итернета нама да пишана колко годиниса какво разбирате от живота които вие даден да живете казвамсе иордан от гр оряхово обл враца вие сега ше разберете каквое лобов и умраза израснах във пансиони ддю децабесрадители постлпих във пансона осте на 3 месеца до 18 годижен когато бах осте малак големите батковци нибиеха всака вецер и ни караха да илапале на онова време викахме патките това беже ежедневно сакавецер незнаете каквое да намаж накого да кажесда ти помогне да ходиж всеки ден на уцилищте бес една стотинка вджоба гладен секи ден със тецение на времето веце бах свикнал слс сицки глупости исамо се молих годините даминават бурзо какво разбирате от лубовта видахте це имате малко косми пот краката изапоцвате да мислите за ебане кои засвирки кои за лизане или цикията която си направил когато сестрати спи или маикати е влв банята процелсам сицките истори за една седмица не мисла це сицки истори са истански да кажа само мамомицета та които имат родители молете се на ваще це несави оставели във такув пансион щще видим тогава дали ще мислите за ебане осте на12 или на13 на ониат със слцеят за неговата паеминица която нама още 9 годинки спукая от бои накащиги сус юнеща оито обица знаете за коя слуцка расказвам веце сумщенен имам момценце на 5 го дини никога нама да го остава да щивее моятживот до страда каквото ям яс товя и тои пожелавам насицки да живеят сас лобов ане със простотите на големите помислете когато се ошените за пурвата бряцна нощ със мъщуси или женаси сас обицКоментари (2) 16.06.2008. 19:11 Никой не може да ми помогне ...Здравейте! Моята история може би е малко бледа, пред всички тези фантастики и романи, но за мен ще остане един вечен спомен. Бях на 16 години, на почивка с родителите ми и там се запознах с един изключително мил и чаровен мъж. Незнам какво видях у него, но той беше някакси уникален, различен от всички мъже с който съм била досега. Умееше да ме предразполага, за отрицателно време успя да проникне в съзнанието ми, да разбере какво точно искам. Тази седмица беше като една незабравима приказка, защото той ме караше да се чувствам като принцеса, а той беше моят принц! Но всяка приказка има край, а нашия край наближаваше. Опитвах се да не мисля за това, исках да изживея всеки миг, всяка секунда, до един ден в който бащта ми каза, че на другия ден заминаваме за Варна (където живеем). Спомням си всичко, сякаш беше вчера. Навън валеше, бях сама в хотелската стая и гледах невзрачно в една точка, докато не звънна телефона ми.Беше той, попита ме кога ще се видим, уговорихме се да ме вземе вечерта. И така моя принц дойде,
разхождахме се, обиколихме целия град, ходихме на ресторант...заедно! Дойде време да ме изпрати до хотела, понечи да ме целуне и тогава аз му казах, че утре ще си отида. Той ме погледна недоверчиво и ме прегърна толкова силно. Поисках му някаква връзка, скайп, е-майл ... Той ми даде е-майла си и никога няма да забравя какво ми каза тогава ... "Мъничкото ми, няма защо да се лъжем, и ти и аз знаем, че тук се разделят нашите пътища, ти си във Варна, а аз ще бъда тук, дали за лошо или за добро така ще бъде!" Аз не издържах, разплаках се. Той ме прегърна и каза, че не искал да плача, искал да остана все така усмихната и щастлива. Аз тръгнах, а той стоеше и гледаше как се качвам по стълбите. Не можех да спра да плача, дали го обичах тогава - може би не, сякаш за 1 седмица се бях привързала доста силно към него. Прибрах се във Варна, в продължение на 1 месец си писахме смс-и, писма, докато в един момент... започнах да не получавам отговори. Търсих го навсякъде, телефоните му бяха изключени, всякаш беше потънал в земята... Мина 1 година, а той нито за миг не напускаше мислите ми. И така един ден правих нещо в скайп и видях, че мога да търся абонат по е-майл, естествено първото нещо, което направих е да потърся моят принц и изведнъж ми изскочи абонат с неговото име. Бях безумно щастлива, веднага му писах, питах го дали е той (защото беше възможно да съм се объркала) но без отговор ... След 1 седмица получих съобщение в скайп с отговор "да", като разбра, че съм аз ми каза "Усещаш ли,че съдбата ни събира отново" Каза ми, че са го приели в София и в момента живее там, покани ме на гости. И така след седмица аз заминах за София, бях безкрайно щастлива и сега започва моят кошмар ... когато бях там отношенията ни бяха чисто приятелски, впоследствие разбрах защо ... той си имаше приятелка вече от година! Аз не исках да повярвам, толкова исках да сме заедно ... Той ми каза, че иска да сме заедно, но изключително много държи на приятелката си! От тук, нямаше път пататък, единственият изход беше да го забравя, но как ?! Той постоянно ми пишеше, че искал да се видим, да бъдем заедно и същевременно, че не можел да постъпи така. Накрая му казах да си изясни какво иска, защото не мога да издържа така. Той не ми даде отговор, вместо това ме попита, кога съм шяла да му дойда пак на гости. На другия ден заминах за София, а когато отидох още от автогарата той ме разцелува, започна да ме вдига, да ме носи ... беше невероятно!Отидохме у тях, той ме носи до леглото, започна да ме целува навсякъде, отново бях неговата малка принцеса, макар и за 1 нощ ... И така приказката макар и за 1 ден стана една красива реалност! Отново се прибрах във Варна, отново смс-и, писания, а същевременно гледам снимките с приятелката му :( След 1 месец отново заминах за София и тогава същтност разбрах какво знача за него ... една кукла, която за съжаление е способен да разиграва както си иска! Без никакви задръжки говореше с нея, а аз бях в стаята :( Живота ми изведнъж сякаш се обезмисли. Вече 2 месеца не съм го виждала, чухме се само веднъж, знам само и единствено, че е някъде с нея! Когато се запознахме се питах, дали го обичам ... а дали го обичам сега ?! Как мислите, щом след 3 години все още го сънувам, щом 3 години след това си спомням всичко сякаш беше вчера. З години и нито един ден в който да не съм мислила за него. Сега съм на 19 години и не мога да се позная, все още изживявам една детска любов. Пиша това с цел да излея цялата тази болка, която съм събрала в себе си за 3 години. Благодаря ви за съветите, но никой не може да ми помогне ...Коментари (3) 16.06.2008. 15:55 една тъжна любовна историяАз съм на 19,с доста опит зад гърба си.вси4ко запо4на,когато бях на15.завъртя ми главата голям плейбой от родния ми град.влюбих се до полуда,тои се гавреше с мен,не ме за4иташе,не ме уважаваше,говореше лъжи по мой адрес.страдах мн за него,исках да пия хап4ета,изпаднах ж 4ерна дупка,но лека по лека запо4нах да се изправям.след това пак имах вразка с него,но ве4е умеех да прикривам 4увствата си,зн 4е тои е такав и не мога да го променя,затова запо4нах и аз като него за едното удоволствие,когато в 1 момент,осазнах,4е наистина ве4е не го оби4ам.излизах с мн мом4ета,забавлявах се с този с онзи,бяха ми игра4ки...по този на4ин аз отмъщавах на онзи,които ми разби сър4ицето,жъобразявах си 4е така 6те му го варна задето ме е наранил,като излизам с др мъже.играех си с тях,но с една таина мисъл-да намеря мом4е,което да бъде МОЕТО МОМ4Е...е намерих го...бяхме заедно 8 прекрасни месеца...но горе долу по средата на вразката ни,някои му беше казал,4е сам имала мн мъже преди него.тои беше бесен,не искаше да ме вижда ве4е,което беше разбираемо.мн от нещата които му бяха казали бяха истина,но и мн не бяха.казах му кое е така и кое не.молих се,плаках и тои каза 4е може да опитаме пак.вси4ко беше върха,бях толкожа щастлива...след време тои видя една моя снимка с мом4е от моя клас...бяхме се гушнали и тои ме бе6е хванал за крака,направихме го на базик,без умисъл.приятелят ми реши,4е аз му се подигравам.както и да е,не бях толкова виновна,но се унижих отново,пак се молих,пак плаках...след това ве4е направих страшна глупост,която тои ве4е не можа да прости.още преди години запо4нах да си правя списък,с мъжете,с които съм била.целувки,секс,френска любов,вси4ко с подробности.в на4алото на варзката ни,без да знам какво ще излезе от това,написах и неговото име...и на 23 май,като раз4иствах,тои го про4ете...на този ден ми беше изпращането с роднините,а на 24 ми беше абитуриенският бал,а в сащият ден-24 май тои заминаваше на бригада в америка...писа ми по пощата,4е ме мрази,4е не иска да ме вижда,4е съжалява,4е е пропилял 8 месеца с един парцал...толкова мн ме боли...нз към кого да се обарна ве4е,сбарках мн,признавам си,но никога не съм му изневерявала,казах му 4е ще го 4акам,макар и разделени,но тои не ми вярва,казва ми да хода да се из4укам с някои и ще го забравя,а аз не искам и не мога...мислехме след време да заживеем заедно,а сега съм сама,4акам го,от4аяна съм и търся помощ...Коментари (5) 15.06.2008. 10:22 аз сам емо и ме тормозят по сяакаф на4инми паржо искам да кайа 4е си4ко запо4на от интернет 4атожете с едно мом4е се сре6тнаьме и тои ме пита да ли сам го праила и аз казжам не и тои казжа ми же4е си4ко 6те се промрни и ме изнасили на дръгия ден аз не бяь казала на родителите си и тои ме ьжана пак и така жкеки ден докато директора не ни ьжана ж тоалетната тои ми бе6е ьжанал рацете и ми стое6е жарьъ краката тои го изгони и ме прибраьа аз сам емо и нося мн грим и цялото лице ми бе6е ж грим жси4ки разбраьа за станалото и неколко мом4ета ме жкаржаьа ж тоялетната на седмицатапоне по 1 пат и не само ме изма4жаьа а и по коридорите ьодеь с разтекал грим и ро6ажа коса аз бяь парцала а жсеки се бар6е6е от мен и когато се прибираь ьората ми казжаьа емо наебано или емо ходи да се ре6е6 и после кат си ъмряла да си та ебат пак но един ден си4ко сжар6и бяь си прерязала жените и ме остажиьа сега едната ми жене е прекасната но се 4ъжссжам спокоинаи си имам гобро гадйе!!! аз сам на 14 и положина и йижея нормален йижот но с тайно миналоКоментари (8) 14.06.2008. 20:47 ЕЕЕМама му деба!!!Бях с една фр вкъщи и набарах цигарите на мама и на бъзик си запалихме една и тя изпуши една.И аз подир нея и аз.И ся ми се пуши!Не знам какво да правя,не искам да пуша,тфа е вредно,гадно.Дори не ми хареса,стана ми гадно,но сега ми се пуши.Моля ви,помогнете миииКоментари (6) 03.06.2008. 22:50 Ужасих сеЗдравейте та това което ще разкажа не е моя истоийка или тем подобни неща просто преди малко гледах един филм и се ужасих . Филмът се казва Канибалски Гибел (Cannibal Holocaust ) такъв ужасен филм до сега не бях гледала . То тези неща които са снимани изглеждат много реални не както да гледаш някои си ужас и там да правят на парчета хората и ти да си знаеш , даже то се вижда че е кукла с боя , но това което гледах предималко не изглеждаше по тоя начин . И не беше само да обиват и да ядат хората , то ту хората изнасилваха канибалите , ту канибалите изнасилваха хората и ту канибалите изнасилваха канибалки и ги убиваха . И ако си представяте къв ужас е това , че чак да забранят излъчването му в 30 държави . Ако ще го гледате първо прочетете отново какво съм написала и тогава го гледайте .Коментари (6) 23.05.2008. 14:48 незнам какво да направяздавейте.Предполагам,че подобна история не сте чели никога.С едно момче,2 години по-голямо от мен, преди известно време лудо се влюбихме един в друг.И всичко беше прекрасно до деня,в който се намери човек да ми съобщи,че се говорило,че той ми е чичо.След продължително издирване разбрах,че това са само клюки,но с него се разделих,защото бях много объркана.Сега отново и двамата искаме да сме пак заедно,но отново се появява онзи въпрос "дали е вярно?" . Нещата са много объркани,но има нещо здраво между нас което не позволява да се разделим завинаги. Разбирасе родителите ми са много против,тъй като вярват,че това би могло да е истина,но аз съм сигурна че не е. Моля ви,дайте ми съвет - да послушам наще и да се разделя с него,т.е. да зарежа любовта си заради хорски приказки; или на послушам сърцето си и да бъда щастлива.
п.с. : не съм малка,не мислете че съм объркана тийнейджърка,която е загубила ума си по едно момче.Коментари (6) 18.05.2008. 00:35 Незнам как да постъпя и в какво да вятвамПреди много време срешнах едно момче много ми харе,но всичко си остана така!Кого ли не молих да ме запознае с него,но никой не пожела.Но веднъж бах на един купон той дойде при мен и поиска да се запознаем и аз естествено казах ДА,но това май беше грешка!После излязохме отвън и се целувахме,разменихме си номерата и на другата вечер ми звънна.Видяхме се и той обеща,че ще се видим,но когато си оговаряме среща той не идва...кажете какво да правя да се откажа ли от любовта си или да се боря?Да вярвам ли,че това не е някакъв бас или смо едновечерно забавление....?Коментари (2) 15.05.2008. 21:49 |
