Никой не може да ми помогне ...Здравейте! Моята история може би е малко бледа, пред всички тези фантастики и романи, но за мен ще остане един вечен спомен. Бях на 16 години, на почивка с родителите ми и там се запознах с един изключително мил и чаровен мъж. Незнам какво видях у него, но той беше някакси уникален, различен от всички мъже с който съм била досега. Умееше да ме предразполага, за отрицателно време успя да проникне в съзнанието ми, да разбере какво точно искам. Тази седмица беше като една незабравима приказка, защото той ме караше да се чувствам като принцеса, а той беше моят принц! Но всяка приказка има край, а нашия край наближаваше. Опитвах се да не мисля за това, исках да изживея всеки миг, всяка секунда, до един ден в който бащта ми каза, че на другия ден заминаваме за Варна (където живеем). Спомням си всичко, сякаш беше вчера. Навън валеше, бях сама в хотелската стая и гледах невзрачно в една точка, докато не звънна телефона ми.Беше той, попита ме кога ще се видим, уговорихме се да ме вземе вечерта. И така моя принц дойде,
разхождахме се, обиколихме целия град, ходихме на ресторант...заедно! Дойде време да ме изпрати до хотела, понечи да ме целуне и тогава аз му казах, че утре ще си отида. Той ме погледна недоверчиво и ме прегърна толкова силно. Поисках му някаква връзка, скайп, е-майл ... Той ми даде е-майла си и никога няма да забравя какво ми каза тогава ... "Мъничкото ми, няма защо да се лъжем, и ти и аз знаем, че тук се разделят нашите пътища, ти си във Варна, а аз ще бъда тук, дали за лошо или за добро така ще бъде!" Аз не издържах, разплаках се. Той ме прегърна и каза, че не искал да плача, искал да остана все така усмихната и щастлива. Аз тръгнах, а той стоеше и гледаше как се качвам по стълбите. Не можех да спра да плача, дали го обичах тогава - може би не, сякаш за 1 седмица се бях привързала доста силно към него. Прибрах се във Варна, в продължение на 1 месец си писахме смс-и, писма, докато в един момент... започнах да не получавам отговори. Търсих го навсякъде, телефоните му бяха изключени, всякаш беше потънал в земята... Мина 1 година, а той нито за миг не напускаше мислите ми. И така един ден правих нещо в скайп и видях, че мога да търся абонат по е-майл, естествено първото нещо, което направих е да потърся моят принц и изведнъж ми изскочи абонат с неговото име. Бях безумно щастлива, веднага му писах, питах го дали е той (защото беше възможно да съм се объркала) но без отговор ... След 1 седмица получих съобщение в скайп с отговор "да", като разбра, че съм аз ми каза "Усещаш ли,че съдбата ни събира отново" Каза ми, че са го приели в София и в момента живее там, покани ме на гости. И така след седмица аз заминах за София, бях безкрайно щастлива и сега започва моят кошмар ... когато бях там отношенията ни бяха чисто приятелски, впоследствие разбрах защо ... той си имаше приятелка вече от година! Аз не исках да повярвам, толкова исках да сме заедно ... Той ми каза, че иска да сме заедно, но изключително много държи на приятелката си! От тук, нямаше път пататък, единственият изход беше да го забравя, но как ?! Той постоянно ми пишеше, че искал да се видим, да бъдем заедно и същевременно, че не можел да постъпи така. Накрая му казах да си изясни какво иска, защото не мога да издържа така. Той не ми даде отговор, вместо това ме попита, кога съм шяла да му дойда пак на гости. На другия ден заминах за София, а когато отидох още от автогарата той ме разцелува, започна да ме вдига, да ме носи ... беше невероятно!Отидохме у тях, той ме носи до леглото, започна да ме целува навсякъде, отново бях неговата малка принцеса, макар и за 1 нощ ... И така приказката макар и за 1 ден стана една красива реалност! Отново се прибрах във Варна, отново смс-и, писания, а същевременно гледам снимките с приятелката му :( След 1 месец отново заминах за София и тогава същтност разбрах какво знача за него ... една кукла, която за съжаление е способен да разиграва както си иска! Без никакви задръжки говореше с нея, а аз бях в стаята :( Живота ми изведнъж сякаш се обезмисли. Вече 2 месеца не съм го виждала, чухме се само веднъж, знам само и единствено, че е някъде с нея! Когато се запознахме се питах, дали го обичам ... а дали го обичам сега ?! Как мислите, щом след 3 години все още го сънувам, щом 3 години след това си спомням всичко сякаш беше вчера. З години и нито един ден в който да не съм мислила за него. Сега съм на 19 години и не мога да се позная, все още изживявам една детска любов. Пиша това с цел да излея цялата тази болка, която съм събрала в себе си за 3 години. Благодаря ви за съветите, но никой не може да ми помогне ...16.06.2008. 15:55 |
|
Напиши коментар