ПЕРВЕРЗНА НОЩ В СОФИЯ
/част ВТОРА/
Жена ми и майката започнаха трескаво да се разсъбличат една-друга. И ние двамата с Огнян /синът/ бързо савалихе дехите от себе си, но отново се хванахме един- друг...
Важно:
-Можете абсолютно анонимно да споделите Вашата история, вашата емоция или случка която по някакъв начин Ви е променила живота, а може би е изиграла важна роля в него. Или пък просто да си попишете, Пари не искаме!
-Страницата ви гарантира пълна анонимност и коректност спрямо публикуваните от вас пикантерии!
-Не бива по никакъв начин да споделяте лични данни или да засягате трето лице.
-Непълнолетните да се чувстват поканени да напуснат, заради нецензурирания език и естеството на публикуваните материали.
Съдбата е виновна
Беше преди много много старо време през миналата 2008 лятото на Август и то 14 ден от месеца ще остане в моето сарце със спомен за една голяма трагедия и неуписуема лубов кам един човек.Сапсем обикновен летен ден около 10:35 часът аз и още няколко мой прители решихме да отидем на плаж бяхме на по 15-17 години 3 момчета и 4 момичета денят изглеждаше ясен още от сутрунта.Морето беше тихо като че ли толкова тихо,чак предупредително за нещо лошо и трагично но тогава на ум не ми минаваше че може да стане нещо.Приказвахме си вървеше приказката смехме се някои се зближиха още повече ,но аз не бях намерил подходящото момиче приятелките не бяха лошо ,но никоя от тях не ме накара да почуствам онова чуство което като погледнеш само момичето ти се подкусяват краката и сърцето ти бие учестено !!! Играхме на плажен волей бол супер яко се чуствахме след като сваршихме да разпускаме с волейбола решихме да се потопим във водата за последно да се разхладим преди да тръгнем кам пътя за заминаване.Всичко беше както обикновенно капехме се и слънцето ни печеше бяхме жар червени ,докато не стана нещо странно.Изведнаж хора се разпищяха целия плаж пощуря като че ли края на света наближава ! когато се огледахме с приятелите видяхме че идва гигантска вълна и то много бързо.Аз неможех да плувам и реших да бягам моите прители бяха още във водата бях непосилен да ги спася щях да се одавя сичките бяха там неможаха да се измъктнат вълната ги взе тя беше 15-16 метрова огромно чудовище което беше надвиснало въру плажната ивица и като че ли ръмжеше с моштния си тътен .За момент се обърнах на другата страна на плажа и видях момиче плачеше и си беше паднало на пясъка и изкълчило кръка неможеше да се движи взех и в раце и побягнах.Бягах така като че ли това беше на някаква олимпяда успях да се измакна изкачихме се на един връх с момичето което носех на ръцете си
погледнах я за пръв път когато я сложих да земята да си одъхне от напрежението двамата си засякохме погледите беше толково невороятно като че ли се харесаме на момента .Тя беше прекрасна ,просто перфектното момиче за мен станахме най-дори приятели с нея и след това се сещате ,гаджета и мина 8 години без да не сме се виждали за месец дори бяхме много влюбени един в друг когато стахме на 23 решихме да се оженим сключихме брак и заживяхме щастливо сега имаме 2 деца 1 момиче и 1 момче на 4 и 3 год.Ние вече сме на 28 години и двамата ,но не преставаме да се обичаме любовта е вечена ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ КАКВО СЕ СЛУЧИ С ПРИЯТЕЛИТЕ МИ В ТОЗИ МИНАЛ ЛЕТЕН ДЕН И КАК СРЕЩНАХ МОМИЧЕО НА МЕЧТИТЕ СИ.
Az sum na 31 i ne pomnia nikoga niakude da se e spomenalo za takuv sluchai.. i sus jertvi...nito vuv vestnici, nito po televiziata.
A i tazi "izminala" 2008, a i 8te godini po-kusno me naviavat na misulta, che ili sum mnooogo zle s matematikata, ili avtorut e ot budeshteto, ili istoriikata e otkus ot niakoia sapunka.
awe vie ste mn zle we :D
Беше преди много много старо време през миналата 2008 лятото на Август и то 14 ден от месеца
станахме най-дори приятели с нея и след това се сещате ,гаджета и мина 8 години без да не сме се виждали за месец дори бяхме много влюбени един в друг когато стахме на 23 решихме да се оженим сключихме брак и заживяхме щастливо сега имаме 2 деца 1 момиче и 1 момче на 4 и 3 год.Ние вече сме на 28 години и двамата... :D
dam... idioti kolkoto iska6 :D
a kum avtora - awe pi4, kak e v bude6teto btw... :D
Аз съм роден във Варна, от 30г. живея във Вн и още не съм виждал толкова голяма вълна. А и не е страшно (просто се гмуркаш и минаваш под нея - по-точно, тя минава над теб), ама който не знае...
Съжалявам за приятелите ти и се радвам за семвейството ти!
Напиши коментар